Георги Братоев има всичко, за което може да мечтае един спортист - титли, купи, медали... Четвърти е на олимпиада с националния отбор на България в Лондон 2012.
С брат му Валентин имат истории за книга и филм, а част от тях разпределителят споделя в подкаста ни "За спорта без клишета".
"Има място за старите пушки. Има място за всички, които имат добро ниво на волейбол. Връщам се и ще бъда част от разширения състав това лято. Ще дам всичко от себе си, само да сме живи и здрави.
За Вальо не знам - на неговата позиция има много млади играчи, които искат да захапят. Националния отбор е кауза, за която всеки трябва да работи".
Жоро връща лентата към първите си години на терена. "В Тренто бях на принципа на сегашните младежи. Българските волейболисти под 25 години смятат, че да се приберат да играят тук е равносилно на крах, огромна стъпна назад, срам и позор.
"Ама как, ще ме сочат с пръст". И аз мислех така, че само слабите стоят тук, аз не бях слаб. Само и само да изляза зад граница, подписах във Втора лига на Русия", разказва плеймекърът на Дея.
"На мнението съм, че с българина добър не трябва да бъдеш. Това са думи на Мартин Стоев. Трябва гняс, тормоз и тежка ръка, за да се получат нещата. Както казва нашият президент Александър Маджуров - няма ненаказано добро.
