Ваня Войнова в златната ера на националния отбор
Всеки добре преживян живот е дълъг живот. А за някои хора смело бихме могли да кажем – дори безкраен.
На днешната дата преди 30 години в скръб потъва не само българският, но и целия баскетболен свят. На 9 март 1993 г. спира да бие гигантското сърце на Ваня Войнова – една от най-великите личности в историята на този спорт.
Коя е Ваня Войнова?
Въпрос, на който всяко българско дете, което играе баскетбол би трябвало да има отговор. Но това зависи от нас, възрастните: от федерация, от треньори, от учители, от родители.
Ваня Войнова не е просто име, Войнова е ЗНАМЕ, което никога не трябва да бъде сгъвано.
Родена на 27 декември 1934 г., малката Ива (както са я наричали тогава) е чувствително дете, с разностранни таланти. Тогава вероятно никой дори не е подозирал, че точно тя, за времето на един живот, макар и недълъг, но вдъхновено преживян и чист като детска усмивка, ще успее да надскочи висини, граничещи с безкрайността.
А тази безкрайност започва с… балет. Като дете Ваня е силно увлечена по изкуството. Изведнъж обаче израства на височина, става дама - тъничка, слаба и стройна, „с обувки №40“. Всичко това прави мисията с балета все по-невъзможна. Идва и инцидент по време на екскурзия на Витоша, където в местността „Морените“, момичето получава контузия.
За баскетбола буквално я открадва от една репетиция Веселин Темков. Великанът в треньорската професия я отмъква с колелото си и я води директно в залата с двата коша. Годината е 1948-а, Ивето по това време е на 14. Връщане назад вече няма как да има.
И макар, че има вуйчо, който ѝ подарява кънки за лед за Нова година и който е хокеист, бъдещата прима на световния баскетбол вече е избрала своето място. Нищо, че душата ѝ е деликатна и продължава да се вълнува от балет, математика и изучаване на чужди езици. Във всяка „беля“ ти е нужен един по-смел приятел, който да те вербува.
