Понякога не великите речи, не прожекторите и не аплодисментите остават най-дълбоко в паметта, а един тих момент между баща и син. Такъв момент се роди в Чикаго по време на церемонията, с която Дерик Роуз се сбогува с баскетбола и завинаги запечата името си в историята на Булс.
Докато фланелката на Роуз се издигаше към тавана на „Юнайтед Сентър“, малкият му син Лондон не успя да сдържи сълзите си. Сълзи от гордост и любов, от осъзнаването, че човекът пред него просто е неговият татко.
Дерик Роуз го забеляза. Прекъсна речта си. И вместо към тълпата, се обърна към най-важния човек в живота си.
Derrick Rose's son at his jersey retirement ceremony is in his feels pic.twitter.com/mIC8tv4QHf
— SportsCenter (@SportsCenter) January 25, 2026
„Не плачи... на теб говоря,“ каза той с треперещ глас. „Ти си моето голямо момче. Обичам сърцето ти. Обичам колко си независим, колко си силен. Кой се научи сам да си връзва връзките? Ти. Кой се научи да кара колело? Ти. Ти си благословен. Ти си силен.“
В този миг залата утихна. Всички плачеха - фенове, бивши съотборници, семейството...
Вечерта беше наситена с емоции отвсякъде. Булс изтръгнаха драматична победа над Бостън Селтикс, решена с победна тройка в последните секунди - 114:111.
Бившите му съотборници — Йоаким Ноа, Тадж Гибсън, Луол Денг — и треньорът Том Тибодо говориха за човека зад играча. А когато Денг си спомни за годините им заедно, самият Роуз не сдържа сълзите си.
Дерик Роуз вече е редом до Майкъл Джордан, Скоти Пипън и най-големите имена в историята на „биковете“.
Но в онази вечер най-важното му отличие не беше фланелката под тавана, а погледът на едно дете към своя баща...
