На 22 години, един неудобно висок процент от младите хора в България избират да не правят нищо. Имат кой да ги храни и кой да им дава джобни. Живеят с родителите си, а дните им минават безметежно из безброй приятни местенца, в които да убиваш свободното си време.
Претенциите на 22-годишния човек у нас са за солидна стартова работна заплата, фиксирано работно време и висок пост, като за начало. Този, за когото са следващите редове, избира да живее различно. Затваря в гардероба мечтите си да попадне в Евролигата, или НБА като играч. И се посвещава на… най-неблагодарната работа – тази с децата.
Той се казва Александър Папазов. Не кара скъп автомобил, не спи до късно, няма да го видите в промоутърските кадри на някое вървежно нощно заведение в София. Носи скромността и свенливостта на майка си, носи и нейното добро сърце. Догодина през януари ще стане на 23 – номерът, който в историята на баскетбола ни кара да не дишаме, защото е символ на най-великия за всички времена – Майкъл Джордън.
Снимка:
Lap.bg
На 29 октомври 2025 г., на възраст от 22 години, 7 месеца и 29 дни, Александър Папазов се превърна в най-младия старши-треньор, водил мач в цялата история на Националната баскетболна лига у нас. Това се случи в двубоя на Левски срещу Черно море в зала „Триадица“, в който „сините“ отстъпиха като домакини със 76:89.
В тази среща Александър Папазов замества своя баща и титуляр на поста старши-треньор начело на Левски – Константин Папазов. Отсъствието на Тити се дължи на негово неотложно пътуване извън България. Дори и без него, вече е ясно, че той няма от какво да се притеснява, защото Александър се справи повече от добре със задълженията си.
И загубата от един от фаворитите в НБЛ - Черно море, по никакъв начин не може да помрачи добрата работа, която младокът свърши в хода на мача. С Папазов-младши в двубоя срещу „моряците“ „сините“ разчитаха на опита и на още едно доказано и добре познато в треньорската професия име – Божидар Гьорев. Гьорев изпълнява ролята на помощник-треньор в Левски така, както го правеше в предишни години, заедно с Константин Папазов.
Снимка:
Facebook
Александър Папазов е роден на 30 януари 2003 г. в София. Майка му – Маргарита Папазова, е дългогодишен гард на Левски – школата, където израства като дете. Впоследствие носи екипа и на Славия. Минава и през всички девически национални отбори, носи екипа и на представителния женски национален отбор на България.
Александър няма и месец, когато баща му го взима на ръце и го поставя на резервната скамейка на Левски по време на официален мач на „сините“. Дали е имал избор да тръгне по друг път, извън този в баскетбола? Ако го питате, никога не е бил притискан да избере спорта, белязал живота на родителите му. Прави го по собствено убеждение, а и някак, естествено, защото още преди да проходи залата е негов втори роден дом.
Снимка:
Facebook
Първите си стъпки в баскетбола Александър Папазов прави именно в детско-юношеската школа на Левски. Там попада на изключителни хора и специалисти – на покойния Румен Пейчев – човек-епоха и човек-икона в историята на мъжкия баскетбол у нас. И на сърбина Ратко Йоксич.
След няколко години, в които сменя спортовете и преминава през тенис корта, през дъската за шахмат, плуването и през футбола, Александър се завръща в баскетболната зала. Футболът си остава негова страст и до ден-днешен, но тогава играта го задържа около година в школата на „сините“ на Герена. Съдбата е избрала друго и съдбата винаги си знае работата.
Александър Папазов е вече на 12 години, а заслугата да си припомни колко много обича баскетбола, е на друга емблематична фигура сред треньорите при подрастващите в България – Емилия Кръстева. Кръстева успява да го спечели и Александър започва да тренира баскетбол под нейно ръководство и заедно със своите първи братовчеди – Константин и Лъчезар Тошкови, в БУБА. Със своя ръст от 188 см, Сашо заиграва на позицията, на която някога играе неговата майка. Притежава потенциал, който разгръща във всички възрасти при подрастващите, а на 18 години вече е в мъжкия отбор на Левски.
Снимка:
Facebook
Печели Купата на България, печели Суперкупата на България, но сърцето му е другаде: Там, в залата, но в ролята на онзи, който учи, който коригира всяка малка грешка, който стои с часове от сутрин до вечер, за да поправя всяко погрешно поставено детско пръстче. Александър избира рано-рано да бъде треньор и застава редом до своята майка Маргарита в школата на Левски.
Дните на Александър минават с десетки деца в школата на Левски. На възраст от 5 до 15-годишна възраст. Понякога му се налага да работи и с по-големите. От началото на този сезон, Александър се включва в щаба и на своя баща Константин в мъжкия тим на Левски, съставен изцяло от талантливи и млади български момчета.
Александър Папазов е студент в НСА „Васил Левски“. Това лято, той трупа знания и опит в треньорската школа на Евролигата, където лектор в Атина е не кой да е, а светилото в тази професия – Желко Обрадович.
В малкото си свободно време, Александър има свое-собствено хоби и това е фитнесът. Ако не го откриете в баскетболната зала в София, вероятно ще може да го направите, в която и да е друга баскетболна зала из България. А ако случайно и там го няма, има само едно място, където може да го срещнете – в залата с тежестите.
Там, той остава сам със себе си и със своите мисли, избори и мечти. Макар, че дълбоко в себе си, много рано в своя живот, Александър е направил своя най-важен избор: Да остане верен на себе си и да се цели в звездите. Някой ден ще ги докосне. А до тогава, бъдете сигурни, че ще се научи да лети.
P.S. Сигурно ще има и хейтъри, които четат този текст. Ще има и такива, които да си кажат: Абе, аре бе. Какво пък толкова?! Ми, нищо. Просто на 22 години в баскетбола в България, ниe все още наричаме някой „талант“, чакаме до 25 някой друг да „покаже какво може“.
В същото време, средната възраст на треньорите върви към пенсионна. Вместо да се дава път на младите, старите не пускат кокала. Така са се вкопчили в него, че нямат останали живи сетива, за да се видят отстрани каква жалка картинка са. И когато на 22 един добър и скромен човек иска да бъде треньор, труди се ден след ден, мълчаливо, тихо, без да натрапва присъствието си, дава душата си, добре е да му посветим няколко реда.
А онези с кокала, те са ясни.
