Силен характер и дар от Господ. Тази комбинация е превърнала Борислав Михайлов във футболна легенда. Това смята коментаторът Борис Касабов, който беше зад микрофона по време на великото лято на САЩ'94, в което националите станаха Четвъртите в света.
Тогава България елиминира Мексико с дузпи в осминафиналите, а главен герой беше именно "този фантастичен, този невероятен" Боби Михайлов. Касабов разкри, че след края на мача е помнил само кой бе последният изпълнител за "лъвовете" - Йордан Лечков.
"Eмоцията беше огромна. Тя е непреходна, тя продължава тази емоция, защото когато човек само се сети за тези дни и онзи месец, който беше в Америка, няма как да не се впечатлява и да се връща към спомените. Истината е, че тогава и това, което съм казал, то ми беше отвътре. Аз не съм могъл да имам подготовка за такава нещо. Очаквах, че най-вероятно България може да бие Мексико тогава с дузпите, обаче истината е, че това е божа работа, особено като се стигне дотам", започна Касабов.
"Аз бях също в едно такова еуфорично състояние. Например, когато свърши мачът, слязохме долу с колегите да се прегръщаме, да се радваме, и аз питах един колега кой би дузпите за нашите, защото аз не помнех. Помнех само, че последната беше на Лечков. Просто бях и аз явно в такова едно състояние. То е много трудно да се опише, няма как. Трансово, да речем"
"Боби беше преди всичко характер. Освен че имаше класа, освен че имаше дар божи. Защото не можеш да бъдеш такава величина в която и да е област, ако нямаш дар от Господа. Той го имаше. Макар, че и кариерата му и на него тръгна много стремглаво нагоре"
"Ще направя едно малко отклонение. Той беше юноша на Левски, на 18 години и резервен вратар. И в един мач, който се игра на Левски на стадиона, Левски получи 3 гола за 30 минути. И тогава го пуснаха да играе. И хората по трибуните подходиха с недоверие. Абе, сега това малко момче тук дали няма съвсем да обърка нещата. Той обаче имаше 50 мача зад гърба си. Справи се много добре и така захапа тогава, че просто си стана титуляр. И дори имаше един период 5-6 мача, в които не можеха да му вкарат гол"
"Тогава разбрахме, че това за династията, което го говорят, не е случайно. Защото и неговият баща беше голям вратар. Бисер Михайлов, бог да го прости. После видяхме и сина му, Ники Михайлов, който също направи страхотна кариера. Явно си го има отвътре. И както казвам, това е божи дар"
"Ние действително бяхме в много добри, много близки отношения с Боби. Даже в един момент за няколко месеца бях и пресаташе във футболния съюз, той когато беше, по негово настояване. Аз нямах желание да се занимавам с това нещо, но той много настояваше и аз къде на сметка, заради добрите ми отношения, се съгласих"
"Истината е, че беше много честно момче, казваше това, което мисли. Не си спомням да е опитал да те преметне, както се казва. Боби беше честно момче. Знам, че наистина много милееше за футбола, за българския футбол. И после ми беше малко тъжно и тъпо, когато по време на неговия период в българския футболен съюз отнесе много критики, имаше много настроения срещу него. Ние сме журналисти, аз съм го критикувал също, без да се съобразявам с това, че сме в отлични отношения. Но в личен план просто беше добър човек.", каза още Касабов.
