Целта пред Станимир Стоилов и всички в "Левски" е клубът отново да се превърне във футболен оазис. Това заяви треньорът на "сините" в интервю за bTV три дни преди финала за Купата на България, в който тимът му ще се изправи срещу вечния враг ЦСКА. Според специалиста, в България преобладават точкогонството и примитивността в мисленето - основни пречки за развитието на родния футбол.
"Надявам се да продължим да трупаме в музея купи за "Левски". Мисля, че отборът се представя на едно прилично ниво. Естествено, пътят, по който вървим, е дълъг и сложен за преминаване. Надявам се да нямаме най-вече игрови сътресения, които засега горе-долу успяваме да удържим. Ако играем добре и заслужаваме - да спечелим Купата.", започна Стоилов.
"Левски" срещу ЦСКА за мен винаги е било вечното съперничество. Ние уважаваме противника, защото иначе не можеш да се радваш на собствените си победи. Да, има голямо противопоставяне между двата отбора, чисто фенска непоносимост между клубовете, но основното е, че съществуват заради битката, която водят на и извън терена."
"Нещата, които се случват в българския футбол са прекалено примитивни. Ние все още не искаме да се променяме, да търсим дискусия към по-доброто. Когато в българския футбол се предложи нещо, което е ново, всеки ти казва как няма да стане. Имаше случаи, в които ние играехме в блата и ледове, но за да си получим заплатите и да угодим на някой олигарх или собственик на клуб, мачът се състояваше. Получавахме си заплатите, за да играем хокей на лед. Никой не мисли в името на футбола."
"В България продължава едно точкогонство, една примитивност в мисленето. Искам да спасим "Левски" и ако го направим един футболен оазис, ще бъда доволен. При предишния ми престой бяхме създали такъв - всеки ден се развиваше нещо ново. Този оазис донесе за около 4 години над 25 млн. лв чиста печалба. Но не можаха да управляват проекта, който беше вече на доста високо европейско ниво. Избраните да го управляват го докараха до това състояние през годините. Всички те имаха добри намерения, но може би не разполагаха с достатъчно знания."
За феновете Стоилов е "автор на "сини" приказки". По време на първия си престой в столичния гранд специалистът изведе тима до емблематични моменти като четвъртфинала за Купата на УЕФА (сезон 2005/2006) и дебютното участие в груповата фаза на Шампионската лига (2006/2007). Страхува ли се треньорът, че приказката може и не завърши с очаквания финал?
"Големите ми страхове бяха и са да спасим "Левски" от фалит. Другият момент, който върви паралелно с финансовия, е отборът да играе добре. Не можем да очакваме чудеса от футболистите, но да са на едно добро ниво, да радват хората, за да може да се върнат на стадиона и с безценната им помощ да вървим всички напред. Тези неща в момента са по-важни за мен - отборът да се стабилизира, да играе добре и да се спасим финансово. Ако те се случат, мисля, че няма да е далеч времето, в което да можем да мечтаем за "сини" приказки."
"Левски" се връща към корените си. Основан е от група левскари, дълго време е бил така издържан. Поддържан от богати левскари, които са носили безкористно средства в касата и са покривали дългове на "Левски", без да са собственици. Така хората ще могат да определят кой искат да ръководи собствения им клуб. Те ще помагат финансово и ще имат мнение по това кой да ръководи "Левски". Това е начинание, което започнахме с открити лица. Надявам се да го докараме до успешен край. Ако се провалим, се проваляме всички левскари.", коментира треньорът относно сдружението "Левски за левскарите".
"Моделът "Бащица" не е чак толкова лош, колкото всички се опитват да кажат. Просто бащиците не случиха на хора, които да им управляват средствата и да развиват клуба - и финансово, и спортно-технически. Много често тези средства, които се насочваха, отиваха в неправилни решения и действия. Първите ми постижения в "Левски" бяха в модела "Бащица", когато Тодор Батков беше собственик."
"Твърде далеч сме от средноевропейския футбол. Да говорим в момента в България за футбол трябва да е малко обидно, защото ако погледнем само на километри около страната, е горе-долу като да сравняваме първобитния строй с 21-ви век. Където и да погледнем! Даже Северна Македония имаше стадион, на който се игра финал за Суперкупата на Европа."
