С тъга на сърцето и сълзи на очите Христо Стоичков намери сили да застане пред камерите, за да сподели своите чувства и мисли след поклонението пред Борислав Михайлов - емблематичния вратар и капитан на националния отбор, който стана четвърти в света на световното първенство в САЩ 94!
Той си отиде от този свят в началото на седмицата и след тежки месеци след прекаран тежък инсулт.
Именно Стоичков, заедно с Красимир Балъков, поднесе венеца пред ковчега на Михайлов от великия тим.
"Имали сме най-хубавите моменти. Преживяли сме много хубави неща, но мерихме сили в един от най-силните моменти и да си кажем “дотук, продължаваме напред”. В годините ми беше много тежко, защото не бях тук, но живеех с тази мисъл, че един ден ще имаме тази прегръдка. Тежък момент за нас. Повярвайте, това е човекът, който ни изведе дотам, докъдето стигнахме. Без неговите спасявания и мъки, които преживя като вратар, нямаше да го направим.
Бях горд и съм щастлив, че Боби изведе отбора до първата победа в Чикаго срещу Гърция. Ще остане във всички нас като човекът, който ни обедини. Винаги сме били задружни, не сме се делели на групи, но той направи всичко по силите си да бъдем по този начин", заяви Стоичков.
Това е поредна загуба за българските герои от САЩ 94, след като преди 10 години те загубиха големия защитник Трифон Иванов, а в началото на 2026 г. се простиха и със селекционера Димитър Пенев.
"Трудни са тези моменти, защото сме израснали заедно. Пенев даде шанс на много млади футболисти. Сега е при Бога. Трифон също е там. Болката е голяма, няма как.
Аз съм бил с Боби 12 години в националния отбор. След това, когато той беше президент, аз бях треньор на националния. Винаги е гледал с добро. Това, че сме имали различия във времето, те останаха там. В такава възраст сме, където някои неща трябва да бъдат отстранени. Много време ми тежеше това, че не съм разговарял с него, че нямахме тази топлота, която имахме. Последните години върнахме това, което започнахме - прегръдката, целувката, усмивката, което показва какъв е Боби - голямо сърце. За мен той никога не каза не. Тежко е, че ни напусна. Млад, едва на 63. Това е животът. Ще си спомняме само най-хубавите неща. Никога не сме се делили и така ще бъде"