Днес ще ви запознаем с Мая. Мая е от Пловдив. Живее и диша с футбола. Но преди всичко, Мая е човек с огромно сърце – някой, който вярва в свят без омраза и разделение, дори когато става дума за голямото пловдивско съперничество между Локомотив Пловдив и Ботев Пловдив.
Мая е родена в края на лятото през 1999 г., но вече е научила, че най-ценните уроци идват от най-малките – от моментите на споделена радост, смях и първи стъпки на терена, които остават завинаги.
Благодарение на нея и колежките ѝ Кристин Кръстева и Михаела Тихова, девическите отбори до 11 и до 13 години на двата големи пловдивски клуба доказаха, че любовта към футбола може да бъде по-силна от всяко съперничество. Пет дни, четири нощувки и безброй малки стъпки към голямото удоволствие от играта.
Лагерът се проведе в Брацигово – място, което за няколко дни се превърна в символ на уважение, приятелство и единство. Децата, които обикновено застават един срещу друг на терена, този път работеха рамо до рамо, обединени от страстта към футбола.
"Много е важно децата да разберат, че футболът не е само съперничество, а възможност да се подкрепят и да бъдат приятели. Да могат винаги да си подадат ръка, независимо какво става на терена", споделя Мая Политова, която въпреки че е фенка на „смърфовете“, сега тренира младите таланти на „канарчетата“.
Лагерът беше изпълнен с интензивни тренировки, упражнения за физическа подготовка и забавни отборни активности, които сплотиха двете групи. Истинско пиршество на спорта – далеч от напрежението на дербитата и близо до същината на играта.
"В първите часове децата почти не си говореха, но много бързо започнаха да се опознават, да споделят и да се подкрепят. Родителите също се убедиха, че идеята наистина си е заслужавала", добавя Мая.
"Този лагер показа нещо изключително – че децата могат да бъдат пример. Те доказаха, че съперничеството не означава омраза, че различните цветове могат да съществуват в уважение, и че приятелството може да се открие дори при противника. Това е най-голямата победа на спорта", обобщава Мая Политова, която сама е играла футбол в школата на ЕНКО, но травма прекъсва кариерата ѝ.
Иска да е учител и твърди, че няма да замени работата с децата за нищо – те ѝ дават емоции, които я зареждат и вдъхновяват всеки ден.
