Не всичко е бокс, но именно той ни отведе там! Да, в унгарския град Мишколц. Хората казват, че всеки се завръща там, откъдето е тръгнал, но винаги си струва човек да сподели какво е видял по пътя първия път.
Ето какво изживяхме с оператора Борислав Мавров.
21 декември, събота сутрин
Предстоеше да се заформи екип на крайностите, екип на противоречията. Екип, който трябваше да отрази финалите на турнира Hell Boxing Kings в Мишколц. Причината – българин, който щеше да излезе в битка за $100 000 и специален колан.
Варненският инфлуенсър Стратимир Георгиев, който вече има две победи на сметката си и е известен в прозвището BalkanBeast (Балканският звяр), щеше да опита да надделее над местния любимец – ТВ водещия и ютюбър Истенеш Бенце.
Билетите вече бяха у нас, последните проверки на информацията за града и събитието бяха направени, а сред неподсредствено завалелия над София сняг, колата ни се движеше към Терминал 2.
Оператор е Боби Мавров, летял със самолет за първи път на 27, вече с над 1000 полета зад гърба си, познаващ Европа, тих, спокоен, истински майстор с камера в ръце.
Репортерската работа е задача на Андрей Романов, изпитващ ужас от самолети, никога не отлепял краката си от земята за повече от скок, бил единствено в Турция и Сърбия, приказлив, на моменти хиперактивен, ентусиазиран да се докаже в първата си командировка.
А когато човек иска да се заяви, трябва неминуемо да погледне нависоко... даже и да се изкачи до там.
Макар и след близо 2 часа забавяне на тръгването заради лошото време, пристигнахме благополучно в Будапеща. Часът е 16:01 местно време.
Веднага започнахме да се оглеждаме за шофьора, който организаторите бяха осигурили да ни закара директно до хотела.
След 3 часа път, 200-те километра път до Мишколц ни дадоха възможност да си откраднем още малко време за сън.
Храненето е най-сладко, когато допреди това си вършил работа. Убедихме се в това, след като отидохме до хотела на Стратимир Георгиев, за да му вземем интервю малко повече от 24 часа преди мача.
Дадохме на таксиметровия шофьор 5000 форинта, а сметката беше 4600 - явно прие, че му даваме бакшиш, но не му се сърдим. Той бе достатъчно любопитен и учтив, че да ни разпита защо сме дошли, но и да разберем, че Мишколц, макар и с население от близо 168 000, за местните се усеща като "малък град".
Тихото фоайе внася атмосфера на откровеност. Варненецът споделя как винаги е бил привърженик на бойните спортове, уважавал е всеки, който ги практикува, и е копнял да се бие в името на България.
Е, именно това му предстоеше в утрешния ден!
Но дотогава имаше време.
А по пътя към хотела, макар и от таксито, се натъкнахме на куриоз – табела с надпис Murphy’s Irish Pub, до който имаше поставена емблемата на Байерн Мюнхен. Явно това беше някаква местна невероятна комбинация между ирландското и баварското... на унгарска земя.
Решихме да се разходим в централната част на града, която ни беше на не повече от 5 минути.
Съвсем до Централния площад имаше и коледен пазар, а ароматът на греяно вино се усещаше още от самия вход. На сцената местни и гостуващи изпълнители подсилваха коледното настроение с песни за приближаващите празници.
И така постепенно и движейки се в леко опознавателно темпо, намерихме и къде да се насладим на вечеря, която дори и вече в България, не разбрахме колко ни струваше в левове.
След разходката се прибрахме, защото на следващия ден – денят на финалната гала – трябваше да се свърши още работа.
