Представяте ли си раздробена бедрена кост? Допускате ли какво трябва да се случи, за да се счупи най-здравата кост в човешкото тяло? И всичко това с фрактура на таза, рамото...
Целта ми не е да изпитате ужас, а само за миг да си дадете сметка, че всичко това сполетя едно 16-годишно българско дете. Това е суровата реалност. Нямаме избор, освен да я приемем. Но имаме избор какво да вземем за себе си от тази история... Какво да научим и как да го разкажем.
За мен най-впечатляващото в историята не са медицинските детайли. Най-впечатляващите са отношението и вярата. Защото лекарите свършиха своята работа - фиксираха таза, събраха парчетата от костта, поставиха винтовете, оперираха рамото.
Сега е ред на Малена. Тя тръгва сама по пътя обратно и тялото ѝ трябва да докаже, че е тяло на шампион. Аз вярвам, че то е такова. Защото духът ѝ вече го показа. Знаете ли как? За тези десет дни в интензивното отделение на болницата в Грац, с опасност за живота, тя нито веднъж не се обезвери, не се оплака... Само стиска зъби и се бори с болката. А тя е ужасяваща...
Лекарите търсят всякакви комбинации от обезболяващи, за да я овладеят. А тя се простира от дясното рамо до върха на пръстите на десния крак. Постоянна. Силна. Като Малена. Защото тя не гъква. Стои търпеливо и чака.
В свят, в който сме свикнали да чуваме оплаквания, обвинения и много шум около всяка трудност, Малена и семейството ѝ избират смелото мълчание, достойнството и борбата.
Бях там. Видях сълзите в очите на баща ѝ, на майка ѝ, на брат ѝ... В тях няма страх, има увереност, такава, каквато са възпитали и у нея.
Инцидентът с Малена е напомняне за всички нас, че понякога вярата и силният дух са единствените ключове към обрата и преследването на мечтите. Не драмата, а вярата. Не страхът, а увереността, че ще се изправиш отново.
И ако има нещо, в което мнозина вече вярват, включително и аз, е, че тази история още не е приключила. Напротив – тя тепърва се пише. Някъде там, в бъдещето, на снежната писта, Малена отново ще се появи.
И тогава всички ще си спомним този труден момент – не като край, а като началото на една още по-силна история.
Историята на едно силно момиче, което пак ще се бори за олимпийски медали в сноуборда.
