8-и август. Дата, която завинаги остава в съзнанието на него – спортист номер 1 на България за 2024 година: Карлос Насар!
Точно 12 месеца след паметния 8-и август 2024-а година, на който родният щангист спечели олимпийската титла в категория до 89 кг, екип на bTV се срещна с шампиона, който се подготвя за нови върхове.
"Тази дата ще остане специална за мен през целия ми живот. Един спомен незабравим. Благодарността на труда ми е тази дата. Още от автобуса бях превъзбуден. Влизам - един се е сдухал, друг притеснен. Питам ги: „Готови ли сте?". Пипам щангата и тя лети нагоре. Това е един от дните, в които щангата ми е безумно лека. Толкова много се бяха концентрирал, че си бях казал: „Не трябва да пада тази щанга, в никакъв случай!“, спомня си Насар.
Денят на олимпийския триумф обаче започва кошмарно за Карлос – с хранително натравяне:
„Точно преди състезанието имах известни проблеми, не можех да спя до 4-5 сутринта. Цяла вечер повръщане. Винаги, като отивам на състезание, винаги се натравям. Легнал си в 5 сутринта да спиш, събудил си се в 8, направил си една загрявка, отиваш да маркираш тежестите. Като стъпиш на подиума, забравяш за контузии, забравяш за емоции, забравяш за всичко и мачкаш всичко наред. Наистина променям всичко в себе си“, припомня си тежките часове преди състезанието нашият шампион.
Как се отпразнува олимпийска титла? Започва в клуб, продължава с такси, стига се до електрически колелета, а завършва с… връщане в олимпийското село, с полицейска кола, на сирени:
„Отидохме в един клуб, прекарахме до 6 сутринта. На следващия ден, пак станахме рано, към 9-10 сутринта се бяхме събудили. На всички ни беше мътно. Обикаляхме и тръгнахме да се прибираме. Качихме се на едно такси, а то ни изкара извън Париж. В най-голямото задръстване!
Тръгна си таксито, нито едно такси не ни взима, огромен трафик. Взехме от колелата под наем, да се прибираме. Те са електрически. Влязохме в някаква зона, в която спряха да бъдат електрически. То все едно влачиш 10 човека отзад. По едно време не можех да гледам, а сме купонясвали цял ден. Аз съм на едно кръв!
Видяхме едни полицаи, казахме им какво ни се е случило, аз с един пръст вени по краката от въртене на колело. Казахме на полицията, че съм олимпийски шампион, медалът беше в мен, извадих го. И ни закараха с патрулката на буркан, в олимпийското село. Пита ме: "Може ли да се снима с медала?" Аз му казвам – "Да, обаче аз трябва да се снимам с шапката ти!", разказва Насар с усмивка.
На паметния 9 август, точно година след олимпийската титла, Карлос Насар даде обещание, че това не краят на мечтите му. Дори не е краят на началото на дългия му път!
„България не е имала трикратен олимпийски шампион, но в света няма четирикратен олимпийски шампион. Имам качествата, за да го направя, просто трябва да се стъпва внимателно. Ако Божията воля е такава, нека се случи!“, завършва момчето, чиято история тепърва започва.
Последвайте btvsport.bg за още новини във VIBER
Още видео и снимки от btvsport.bg и в INSTAGRAM
Още горещи теми от от btvsport.bg и във FACEBOOK
