Скоростта винаги е била езикът, на който Ариана Фонтана говори най-добре. Още като дете тя усеща магията на шорттрека, а спринтът на 500 метра е дистанцията, в която всичко започва от нулата – няма време за грешки и оцелява най-бързият. Там, на стартовата линия, се ражда състезателят. Там се раждат и идолите.
В света на шорттрека един от тези идоли за Фонтана има ясно име: Евгения Раданова.
„За мен винаги една от най-големите е била Евгения Раданова. Учех се от нея. Тя е невероятен пример“, казва италианката години по-късно – вече като най-титулуваната състезателка в историята на олимпийския шорттрек - 11 олимпийски медала, сред които два златни медала на 500 метра от Пьончан 2018 , а вторият от 2022 г.
Пътят на Фонтана започва в малката долина Валтелина. Там, в къщата на родителите си, тя и днес се връща след всяка голяма победа. Прегръща майка си, вдига племенницата си, сервира храна, смее се с глас.
Фонтана израства, гледайки най-добрите. В началото на новия век едно име доминира спринта на 500 метра – българката Евгения Раданова. Двукратна олимпийска сребърна медалистка, символ на безкомпромисна скорост и хладнокръвие. За младите състезателки тя е ориентир.
През 2006 г. пътищата им се пресичат на Олимпийските игри в Торино. Раданова е в разцвета си и губи титлата на 500 м с едва 29 хилядни от секундата. Фонтана е само на 15. Тя печели първия си олимпийски медал – бронз в щафетата – и става най-младата медалистка в историята на Италия. Две поколения на една писта!
Годините минават, но урокът остава: скоростта е характер. Фонтана го превръща в запазена марка. Тя печели 11 олимпийски медала, два пъти е олимпийска шампионка на 500 метра, става знаменосец на Италия и лице на цяла епоха. Но дори на върха тя не забравя от кого е учила.
Днес, когато тренира внимателно, съобразявайки се с тялото си, когато разделя ролите на съпруга и треньор, когато носи брезаола (сушено говеждо месо) от вкъщи като лично „гориво“, Фонтана вече е легенда. Но в основата ѝ стои онова момиче, което е гледало пистата и е искало да бъде като най-бързите.
„Няма значение дали съм на леда, дали съм на лодката за риболов или дали играя карти със семейството си. Състезателният дух, който имам в себе си, винаги е там.“
В спорта рекордите се чупят, медалите се трупат, но примерите остават. И някъде между Торино и Милано, между старта и финала на 500 метра, историята на Ариана Фонтана носи ясно отражение – на българската шампионка, която ѝ е показала как изглежда истинската скорост.
„Може да е перфектният край, защото първото ми голямо състезание беше през 2006 г., а 20 години по-късно се завръщам в Италия. Не знам… Не мисля наистина да се откажа или да прекратя кариерата си след Игрите. Никога досега не съм имала това чувство: „Добре, можеш да приключиш.“ Може би ще го почувствам сега, след като приключи последното състезание. Не знам. Ще ви кажа след 22 февруари.
Наистина съм щастлива, защото много спортисти отиват на Олимпийските игри, но нямат шанс да се състезават в собствената си страна. А аз успявам да го направя два пъти в кариерата си. Така че съм наистина щастлива и горда с всичко, което постигнах и през какво преминах, което ми позволи да имам толкова дълга кариера. И наистина очаквам Милано с нетърпение, защото усещам, че ще бъде специално…“, завършва Ариана.
Последвайте btvsport.bg за още новини във VIBER
Още видео и снимки от btvsport.bg и в INSTAGRAM
Още горещи теми от от btvsport.bg и във FACEBOOK
