В навечерието на Рождество Христово Ивет Горанова говори специално за bTV. В гласа ѝ се преплитат тъга и надежда, но над всичко се усеща топлината на човек, който е преживял трудна година и въпреки това не е изгубил вярата си.
Началото на декември ѝ донесе разочарование. На световното първенство в Кайро каратистката отпадна на 1/8-финал – резултат, който за олимпийската шампионка е равносилен на провал.
„Загубих….Чаках това световно първенство две години. Влязох в него с надежда, с труд и с желание да покажа себе си. Затова и този резултат ме боли..Истината е, че последните месеци бяха изпитание. Промените в екипа ми, липсата на яснота и стабилност в подготовката и трудният процес на работа ме извадиха от баланса, който ми е нужен, за да бъда себе си на татамито. Не се чувствах добре нито по време на подготовката, нито на самото състезание.
Но това не е оправдание – знам, че мога много повече. Това не съм истинската аз... Благодаря от сърце на спонсорите ми, на хората, които ме подкрепят безусловно, и на всички, които вярват в мен, дори когато резултатите не го показват. Вашата подкрепа е сила и надежда за мен!
Този път паднах, но няма да остана долу. Ще си върна формата, увереността и СЕБЕ СИ!!!“, написа тогава Горанова в социалните мрежи.
Близо месец по-късно тя повтаря същите думи и пред нас – по-тихо, но със същата искреност.
Снимка:
Lap.bg
„Имаше и хубави моменти през 2025 г. Но след юли всичко тръгна надолу. В личен план беше трудна година. Разделих се и със сръбската ми треньорка. Беше ми много трудно да се подготвям след това. Но сега съм си обеща да не мисля за карате. Чувствам се изхабена, искам да си почина“, признава тя.
Ивет не крие, че мотивацията понякога ѝ убягва. Каратето не е в програмата на олимпийските игри в Лос Анджелис 2028, а бъдещето му за 2032 г. също остава под въпрос.
„Нито европейско, нито световно може да се сравни с една олимпиада. Това, което е държи, е емоцията, която изпитвам по време на самото състезание. обожавам дори режимът и рутината на подготовка. Все още съм млада и мога да дам много. Трудно е обаче с намирането на спаринг партньори и като цяло с подготовката. При мен нещата се правят или на 100% или въобще не се правят! Трудно е да се поддържам на най-високо ниво, а конкуренцията вече е огромна“, категорична е шампионката, която на 6 март ще навърши 26 години.
Часове преди разговора ни тя се е върнала от семинар в Карлово – среща, която ѝ носи светлина и смисъл.
„Това ме зарежда. Всеки, който срещна и ми каже хубава дума и ми каже, че не е забравил, че е е горд и щастлив, от това което съм постигнала, за мен е най-голямата победа. Да подпиша картичка, да се снимам – денят ми вече е пълноценен. Чувството е уникално. Искам децата да имат бъдеще. Искам да има нова Ивет! Дай, Боже и още един олимпийски шампион. Децата прихващат простотията много бързо и затова аз искам да им разкажа за моя път, че нищо не е било наготово, че съм нямала, че ми е било трудно, но не съм се отказала...“, споделя тя с плам.
Връщаме я за миг назад – в училищните години.
„Бях от скучните... Много дисциплинирана, отличничка, винаги с домашно, казвах на останалите да млъкнат... Обичах часовете по история, но във всичко бях добра. вече в 11 и 12 клас започнах много да пътувам по състезания, но винаги се връщах с написано домашно. Пишех го в колата на връщане от някоя зала“, усмихва се Ивет.
Днес олимпийската шампионка посреща празниците в компанията на най-близките си, с надеждата 2026 година да донесе повече спокойствие, яснота и нова сила.
А на финала на разговора – точно като в коледна приказка – ѝ задаваме прост въпрос: „Вярва ли в Дядо Коледа?“
Без колебание тя отговаря: „Вярвам в чудеса!“
Последвайте btvsport.bg за още новини във VIBER
Още видео и снимки от btvsport.bg и в INSTAGRAM
Още горещи теми от от btvsport.bg и във FACEBOOK
