Олимпийските игри през 1988 г. в Сеул донесоха един от най-тревожните епизоди в историята на скоковете във вода. По време на квалификационния кръг на триметровия трамплин, американският атлет Грег Луганис допусна груба грешка: удари тила си в ръба на трамплина и падна във водата, кървейки.
Падане. Вода. Кръв.
Тишината бе оглушителна. Трибуните онемяха. Съдиите скочиха от местата си. Камерите не знаеха какво да покажат. Луганис… не изплува.
Секундите се точеха като вечност. Олимпийският шампион, човекът, който изглеждаше по-близо до полета, отколкото до земята, лежеше неподвижен под водата. В онзи миг никой не мислеше за медали или титли. Имаше само един въпрос: жив ли е?
Когато най-сетне изплува, с кръв, стичаща се по лицето му, олимпийската сцена вече не беше просто арена за спорт. Лекарите го зашиха без упойка. Всичко говореше, че това трябва да е краят. Че тялото е дало сигнал, който не бива да бъде пренебрегван.
Той отново се качи на трамплина — мястото, което преди часове почти го беше погубило. Той се класира за финала.
А на следващия ден — спечели златото.
Няколко дни по-късно историята се повтори — този път от 10-метровата кула. Отново напрежение. Отново риск. Последен скок. Най-трудният възможен. Луганис полетя, завъртя се и влезе във водата почти без пръски — и съдбата се предаде.
Сеул се превърна във върха на кариерата му. Но светът щеше да научи още една истина — че тогава Луганис вече знаеше, че е ХИВ-позитивен. Че е носил не само болка и страх от провал, но и тайна, която можеше да го унищожи публично.
Последвайте btvsport.bg за още новини във VIBER
Още видео и снимки от btvsport.bg и в INSTAGRAM
Още горещи теми от от btvsport.bg и във FACEBOOK
