Скандали, бойкоти, призиви за оставки. Българската борба отново привлече вниманието, след като през лятото в Париж ни зарадва с цели две олимпийски титли. При това - след 24-годишно напразно очакване. Донесоха ги украинецът Семен Новиков и дагестанецът Магомед Рамазанов. Впрочем онова последно злато отпреди 24 години също е върху гърдите на натурализиран борец - арменецът Армен Назарян.
Именно опозицията наши-чужди е в основата на безпрецедентния конфликт в спорт, където много дълго време всичко изглеждаше мирно и тихо. Или поне на повърхността. Накратко - част от легендите и клубовете се обявиха срещу политиката на федерацията за масово натурализиране на чужденци. Те настояват да се дава път само на родните кадри.
На стартиралия в четвъртък международен турнир "Дан Колов - Никола Петров" от името на България участват двама трансферирани борци в свободния стил (Рамазан Рамазанов и Ахмед Батаев, и двамата родени в Русия) и петима в класическия стил (Абу-Муслим Амаев и Алан Дзабиев от Русия, Семен Новиков от Украйна, Айк Мнацаканян и Андраник Нерсисян от Армения). Общият брой наши представители е 78.
Недоволството на легендите може да се обобщи с две ключови фрази - обърната пирамида и руски език в националния отбор. Оказва се, че именно руски език звучи масово в още много национални отбори в цял свят.
Анализ на олимпийския турнир по борба от Париж 2024 вади на бял свят наистина впечатляващи тенденции. Цели 43-ма от общо 288 състезатели са участвали за държава, различна от своята родина - 31 в свободния, 10 в класическия стил и две жени. Вносните борци са спечелили 11 медала (4 златни, 7 бронзови), а деветима са се класирали на пето място.
Най-много са родените в Русия - 24 (19 в свободния и 5 в класическия стил). Особено показателна е категория до 74 кг в свободния стил с невероятните 8 трансферирани (шестима от тях - руснаци) борци, или половината от всички участници. Едва ли е учудващо, че в техния актив са злато, бронз и две пети места.
На второ място сред държавите с най-масов износ е САЩ. Осем американци представяха други страни. Сред износителите са още Куба, Иран, Армения, Грузия, Украйна, Армения.
Две са основните причини за експанзията предимно на чеченци, дагестанци, осетинци. Първата е огромната конкуренция в руския национален отбор и стремежът за доказване и монетизиране на таланта на десетките и дори стотици качествени състезатели от школите в тези региони. Втората е санкциите срещу руския спорт заради войната с Украйна.
От шестимата български представители в Париж, половината не са родени у нас - Новиков, Рамазанов и Мнацаканян. Много или малко са тези 50%?
Двайсет и три от общо 60 държави на турнира в Париж разчитаха на трансферирани борци. При някои от тях процентът е 100 - например Албания (3 от 3), Северна Македония (1/1), Пуерто Рико (4/4), Мексико (2/2), Самоа (1/1), Таджикистан (1/1), Сан Марино (1/1), Словакия (1/1), Бахрейн (1/1), Дания (1/1). Впечатление правят още Сърбия (4/5), Италия (1/2), Гърция (1/2), Австралия (1/2), Узбекистан (3/7), Азербайджан (5/12)...
Дали в тези страни върви подобна разгорещена дискусия, можем само да гадаем. Да се радваш на успехи тук и сега или да инвестираш в бъдещето - това са полюсни стратегии и всяка от тях има своите поддръжници.
Така или иначе идва краят на всичко това. Световната федерация UWW въведе строги административни мерки, които ще принуди държавите да развиват свои кадри и все по-малко да разчитат на изградени чужденци. Информацията е на колегите от в. "Сега".
Новите "Правила за промяна на гражданството" гласят, че с цел предотвратяване на злоупотреба занапред всяка национална федерация може да регистрира само по един чуждестранен борец от всеки пол на година във всички възрастови групи.
А ако даден състезател е представлявал една държава на какъвто и да е турнир под егидата на UWW, може да се бори за друга чак след гратисен период от 3 години. Заявление за тези трансфери ще се подават само в периода между 1 октомври и 20 декември, а разрешението ще влиза в сила от 1 януари на следващата година.
Друга рестрикция е насочена директно към най-големите износители на елитни борци. Занапред всяка федерация може да разреши максимум три мъжки и три женски смени на националност годишно.
Промените засягат и вече натурализираните борци. За 2025 и 2026 г. всяка страна може да пуска в състезания максимум по двама (във всеки стил), и то ако включи за участие и поне други двама (или повече), родени в тази страна. За 2027 и 2028 г. ограничението остава на двама, но вече съответната национална федерация трябва да пусне в състезанието двойно повече (поне четирима) местни борци. От 2029 г. рестрикцията се свежда до допускане само на по един натурализиран борец от държава във всеки стил, а местните състезатели трябва да поне четирима.
За олимпийските квалификации и на самите игри в Лос Анджелис 2028 ще се допускат по двама чужденци от държава във всеки стил и вид (т.е. общо шестима - по двама класици и свободняци и две жени).
