Милена Тодорова завърши на четвърто място в спринта на Олимпийските игри. След финала тя избухна в сълзи, осъзнавайки колко близо е била до почетната стълбичка.
Първа я прегърна легендарната Екатерина Дафовска, покорила света на биатлона през 1998 в Нагано, а след това сълзите ѝ опита да избърше и консултантът на националния ни отбор Волфганг Пихлер.
Подкрепа дойде и отвън. Бронзовата медалистка с ансамбъла ни по художествена гимнастика от Рио де Жанейро 2016 Християна Тодорова, която отлично знае какво означава да даваш всичко на терена, реши да я окуражи.
За да покаже, че усилията, характерът и духът не могат да бъдат измерени само с медали. И че всяка капка пот, всяка нощ на лишения и всяка тренировка, когато никой не гледа, имат стойност, която остава завинаги.
„На Олимпийски игри няма случайни хора. Там не стигаш с късмет. Стигаш с години лишения, с болки, с тренировки, когато никой не гледа. Стигаш с характер.
Като спортист го казвам, 4-то място боли. Защото си бил толкова близо. Защото знаеш колко малко не ти е стигнало. Защото си усетил медала с пръсти.
Но нека бъдем честни.
Ти си №4 на планетата.
От милиони, които са започнали.
От хиляди, които са мечтали.
От стотици, които са вярвали, че могат.
Няма място за сълзи. Има място за гордост.
Няма място за разочарование. Има място за уважение.
Медалът е метал.
Класирането остава в историята.
Но пътят, който си извървял, той изгражда шампиона.
Истинският спортист не се измерва само по отличията, а по това колко пъти е станал след падане. А ти си станала достатъчно пъти, за да стигнеш до олимпийски финал.
И това никой не може да ти го отнеме!
Браво, момиче“, написа бившата гимнастичка.
