Тази история започва от ниска точка, достига до Рая, до върха – само за да слезем под нивото на Ада. Но само за да завърши щастливо.
Животът на щангиста Христо Христов е повече нещастие, отколкото усмивки, признава го и самият той.
Трудното детство му дава възможност да открие спорта, в който можеш да стигнеш върховете само, ако разчиташ на себе си – вдигане на тежести.
Именно щангата и тоновете желязо са носили толкова много поводи за щастие на Христо. Но на олимпийските игри в Токио съдбата бе решила друго.
Едно изключително леко трепване на десния лакът поставя началото на Ада.
"Това е състезание, към което не искам да се връщам, не искам да си спомням. Докато пусках щангата, бях медалист. После ми свириха фаловете и ми взеха медала.
Грешка нямаше, може би минимално трепване, което е напълно допустимо. Това са 222 килограма. В момента, в който свириха фала , всичко това се пръсна като една чаша", започва покъртителният разказ на Христо Христов за своя последен опит на олимпийски игри.
Този опит поражда истински душевен катаклизъм.
"Две години подред, на различни интервали от време, съм сънувал момента, в който съм на подиума и момента, в който се случва. И се събуждам подгизнал, целият в пот. Това е, както обичам да казвам, да отидеш до Ада. И да се опитваш да се качиш наново.
Бях като ходещ труп, нищо не помня от дните и месеците след Токио. Исках да избягам от всичко. Просто исках да избягам от самия свят. Много рядко ме виждаше семейството ми", спомня си европейският шампион от Тирана 2022.
Трудните времена раждат шампионите, но преди това трябва да се пребориш с тях, битките със себе си и зависимостите. Ексклузивно пред bTV Христо Христов признава, че е имал проблеми с алкохола.
