Най-добрият български кикбоксьор - Стоян Копривленски гостува на Петя Дикова в предаването COOLt и разказа за най-трудните избори в живота си, цената на успеха и битките извън ринга.
„Наистина една от мечтите ми беше да стана световен шампион в някои от големите организации по кикбокс“, признава роденият на 21 юни 1994 г. в Бургас боец.
Копривленски разказа, че е израснал в строго семейство с военна дисциплина. „Вкъщи, честно казано, си беше казарма. И аз, и брат ми - Мартин, все едно сме минали 18 години казарма.“
Според него именно възпитанието от баща му го е научило, че „нищо не идва даром“ и че човек трябва сам да се пребори за мястото си.
Кикбоксьорът призна, че един от най-трудните моменти в живота му е бил изборът между сигурната кариера след Военноморското училище и мечтата да се развива в професионалния спорт.
„Това беше най-трудният ми момент. Да избера това, което обичам, това, което ме влече.“
Шампионът говори откровено и за детството си в бургаския квартал Меден рудник, който по думите му в миналото е бил далеч по-опасен.
„Когато израствах, на улицата можеха да се случат много често боища, грабежи... Това беше една от причините да започна с кикбокса, защото исках да се науча да се защитавам.“
Една от най-силните части в разговора е за началото му в Нидерландия, където тренира. Без сигурни доходи и без гаранции за успех, Копривленски заминава сам за Амстердам, за да се готви сред най-добрите.
„Нямах възможност да плащам квартира, храна и да се издържам там, но имах много голямо желание да тренирам.“
Той разкри, че в началото е чистил фитнеса между тренировките, за да може да остане в залата.
„Всеки един успех изисква много лишения. Време без семейство, време без приятели. Самота. Много самота...“
Копривленски е категоричен, че дисциплината е по-важна от таланта.
„Талантът е до едно време, но след това дисциплината продължава. Аз не бях от тези деца, които имат много талант. Но имах много голямо желание за успех и характер.“
В разговора той подчерта, че въпреки международните успехи и признанието по света, най-важна за него остава България.
„Смятам, че България най-много ме обича. Това е моята родина.“
Печелил е в Япония, Тайланд и САЩ, но признава, че българската публика има специално място в сърцето му.
„Броя на операциите не мога да ги преброя. Това е цената на спорта. Когото го е страх от мечки, да не ходи в гората.“
В края на разговора Копривленски отправи послание към младите хора и децата, които мечтаят за спортна кариера.
„Да не се отказват. Изисква се воля, характер и постоянство!“
