Танзания - екзотичната и непозната страна, в която тази вечер Тервел Пулев ще се превърне в първия български боксьор с официален мач в Африка, е многолика, многоцветна и многополюсна.
И докато Тервел и останалите участници в боксовата гала в бившата столица Дар ес Салаам, живеят и тренират, а след броени часове и ще се качат ранга при отлични условия, в които нищо да не им липсва, населението в тази държава е на ръба на мизерията от десетилетия.
Местното население наброява 60 милиона души - това са 0,77% от цялото население на земята, а темповете, с които нараства показват, че до 2041 г. танзанийците ще наброяват 100 милиона души. Безработицата е жестока - 18% в цялата страна, но най-висока е в Дар ес Салаам - цели 32%.
В същото време, всеки жител на Танзания страда от остра липса на елементарни медицински грижи. Болници има само в Дар, и в новата столица на страната - Додома. Въпреки това, 50% от жените в Танзания и до ден днешен раждат в домашни условия, без никакъв лекарски надзор.
Две трети от населението на Танзания живее под прага на бедността. Всяко второ семейство в тази африканска държава преживява дневно със сума по-малка от 2 долара. Танзания се издържа от туризъм. Милион и половина чужденци годишно посещават дестинацията, а те носят на държавната хазна приходи от 2 милиарда и половина долара.
Една от най-бедните държави на планетата се явява единна президентска демократична република. При тази политическа система, цялата власт е в ръцете на президента. От 2015-а, Джон Магуфули е едновременно държавен глава, ръководител на правителството и лидер на управляващата партия - Чама Ча Мапиндузи.
Изпълнителната власт, както и законодателната, е в ръцете на правителството. Чама Ча Мапиндузи, или Партията на революцията е втората най-дълго управляваща партия в цяла Африка, след националната партия на Южна Африка. От провеждането на първите демократични избори в Танзания през 1995-а, Партията на революцията няма изгубен вот.
Преди да стане президент, Джон Магуфули е министър на земеделието, министър на животновъдството и риболова, министър на строителството и труда. Определят управлението му като автократично, свързва се с репресия срещу опозицията, погазване на човешките права, и цензура срещу свободата на словото.
Магуфули затваря с едно щракване на пръстите вестници, телевизии и радиостанции, само защото не му харесват новините, които съобщават. Въвежда закон, според който печатните и електронните медии в Танзания са длъжни да подпишат анекс за "спазване на добрия тон" в името на "спокойствието на народа".
Пак със закон, Джон Магуфули забранява на местните журналисти да споменават думата коронавирус и зараза, а с цената на запушване на устите на медиите, днес Танзания се води чиста зона от COVID-19, без нито един заразен, маските не са задължителни и няма лаборатории за тестване на ПСР.
През 2015-а Джон Магуфули печели президентските избори за първи път, през 2020-а е преизбран с категоричен резултат от 84% срещу едва 13% за прекия си конкурент - Тунду Лису от опозиционната партия Чадема. Лису се престрашава да се завърне в родината си за изборите след 3-годишен престой в Белгия, където се укрива, след като едва оцелява при опит за покушение. Веднага след загубата на изборите, Лису търси политическо убежище в посолството на Германия в Дар, защото получава нови смъртни заплахи.
Най-големият проблем на Танзания е корупцията, макар че президентът на страната твърди, че води люта битка с нея. Самият той демонстративно намалява заплатата си от 15 хиляди на 4 хиляди долара и забрани командировките в чужбина на членове на кабинета. В областта на спорта обаче Магуфули действа с размах и е дал изключителна власт на своето спортно министерство за инвестиции, които да популяризират страната и да доведат до нови, чуждестранни инвестиции.
Въпреки корупцията и липсата на свобода на словото, не може да не отбележим факта, че Танзания е изключително красива страна, която се отъждествява с Националния парк "Серенгети". Друга известна туристическа дестинация е Занзибар - островът на подправките, който си има свой собствен дух и чар.
