Част е от екипа на bTV вече повече от 6 години. Познат е на зрителите като лицето на студио "Шампионска лига". Кога се влюбва във футбола и как е започнал журналистическата си кариера - разказва самият Валери Генов в интервю за брой 664 на вестника на УНСС.
Кога беше първата ви среща с футбола?
- В началното училище физическото възпитание беше любимият ми час. Когато се случеше така, че да отпадне, изпадах в някакъв ужас. Със съучениците ми всеки ден излизахме на игрището в двора. Футболните врати бяха изрисувани на бетонна стена. Но емоцията, която изпитвахме, беше незаменима. Имах тефтерче, в което записвах головете, които съм направил през сезона. Коефициентът беше брой голове спрямо брой мачове. Като си водех бележки, можех да проследя кога мога да бъда вратар и кога трябва да се пусна по-напред в играта.
Дядо ми и моят баща имаха голямо желание да ме водят на мачове. Това ми доставяше такова удоволствие, че след време започнах да си вадя сезонна карта и да ходя с приятели. Спомням си една кутийка, в която като малък съхранявах билетите от мачовете, на които ходех. Пазя я и до днес.
Като почти всяко дете не съм и предполагал каква ще бъде моята професия. Но признавам, че интересът ми към футбола по някакъв начин е предопределил житейския ми път. Продължавам да играя с приятели. Когато не мога да присъствам на мачовете, които си организираме, съм разочарован и раздразнен.
Как навлязохте в журналистиката?
- Обстоятелствата в живота ми се развиха така, че започнах стаж в БНТ. Колегите от редакцията се съобразяваха с лекциите ми, което беше благоприятно за мен. Трудностите дойдоха, когато записах магистърска програма по национална сигурност, отново в УНСС. Тогава едно от най-големите предизвикателства беше дългият работен ден. Съчетавах лекциите с работа в сутрешния блок.
Първата ми среща със спортната журналистика беше през 2010 г. Никога няма да забравя заявката в базата на ЦСКА, на която отидох. Там имаше пресконференция с Любо Пенев. Оказа се, че той има специфичен стил на комуникация с журналистите. Признавам си, че тогава това ме изплаши.
Първата ми командировка беше през 2014 г. в Рим. Имаше мач между „Лацио“ и „Лудогорец“. Почувствах се като „хвърлен в дълбокото“, защото трябваше да разчитам на себе си. В чужбина се спазват различни правила. Там трябва да се впишеш в цялостната обстановка и едновременно с това да работиш качествено. За мой късмет по време на това пътуване успях да разкрия емоциите на футболист, който до момента не беше проявявал слабост на терена или извън него. В знак на благодарност през същата година получих възможност за командировка в Бразилия. Този път обаче бях съвсем сам в чужбина за 10 дни. Дори местните възкликваха с учудвания като „Хмм, куражлия“.
Кои правила от работата използвате и в личен план?
- Аз несъзнателно пренасям работата си вкъщи. Докато стоя под душа например, си мисля кой да бъде следващият гост в студиото на „Шампионска лига“. Обаче съм пренесъл и дисциплината в личен план. Когато пътувам, за да релаксирам, планувам какво точно ще правя. Искам всичко да е организирано, което понякога е дразнещо за околните. А дори и за самия мен. Научил съм се да бъда прекалено последователен благодарение на работата ми, което всъщност е хубаво качество.
