12 октомври 2018 г. Йоргос Кемеридис се взира дълго в екрана на лаптопа, пръстите му стоят замръзнали върху клавиатурата. Знае, че трябва да го напише най-после, но душата му кърви. По същия начин, както всеки ден през последните 22 години. 36-годишният мъж се изправя, прави няколко крачки, поема си дълбоко въздух и се връща пред компютъра.
„Здравейте, утре рано сутринта тръгваме към София. Просто исках да ви кажа още нещо преди да се срещнем. Ще бягам заради татко ви. Всичките тези маратони, в които участвам, заради него е. Контузен съм, но това няма значение. Резултати отдавна не преследвам. Моята цел е само да финиширам, носейки Никос в сърцето.”
Съобщението е изпратено.
1 май 1996 г. В близост до Солун става зверска катастрофа. Шофьорът на единия автомобил загива на място. Шофьорът на другия – бяга от местопроизшествието. Няма свидетели.
24 години след трагедията той все още не е открит от гръцките власти. Свидетели също няма. Жертвата е българин. Николай Кръстев – дългогодишен национал по борба свободен стил, 2-кратен европейски клубен шампион с ЦСКА, превъзходен треньор, през ръцете на когото през 80-те години на миналия век минават едни от най-големите таланти в този спорт у нас. Ден преди да остане завинаги на 48, Кръстев е избран за треньор №1 на Гърция. Огромна чест, заслужена след като неговите възпитаници от клуб „Дитико Пелас” стават отборни шампиони на южната ни съседка за юноши младша възраст, печелейки изумителните 6 златни медала от 8 възможни.
И осемте момчета от този състав моментално са извикани в националния тим, Кръстев получава покана да стане селекционер. Историята на българина и неговите „златни пиленца” не слиза от челните заглавия на местната преса. Дитико – селце с 500 души население в Егейска Македония, разположено на 50 км от Солун, не слиза от новините. Когато Николай Кръстев се озовава там през 1990-а, той получава от кметството ключовете от... изоставен гараж. Зала – няма, има един изтърбушен тепих, който му докарват от съседното село Агиос Петрос.
