Да, повтори се. Англия загуби финала - втори пореден.
Нейните нещастия продължават много по-дълго, отколкото живея аз. И по-дълго, отколкото живеят много от четящите този текст. 58 години поражение, в което страданието беше примесено с болка и срам. Последната (и единствена) победа беше преди 21 169 дни, пише в коментара си след финала на Евро 2024 коресподентката на Sports.ru в Берлин.
Не е лесно за разбиране. През 1966 г. не всеки е имал телевизор, а Биг Мак все още не е бил измислен. През годините Обединеното кралство е имало 13 министър-председатели. Гарет Саутгейт все още не е роден.
И ето нов шанс.
Още през първото полувреме Англия трепереше въпреки външното спокойствие. Пикфорд контролираше емоциите ѝ – или я възбуждаше, или я успокояваше.
Но изведнъж всичко се разпада. Перфектната пронизваща атака на Испания дойде направо от съблекалнята. Беше лесно: Ямал подава към Уилямс, който изобщо не се пази от Уокър. Гол!
Саутгейт реагира. Уоткинс сменя Кейн. Хари вече не може да направи нищо, за да преодолее проклятието. Просто седи нервно на пейката и се надява на най-доброто.
В 66' Ямал имаше добра възможност - Пикфорд спаси и даде надежда. Но до 70' Англия бавно се пропуква: Пикфорд е като октопод в наказателното поле, положение след положение за Испания, "Трите лъва" не могат да си поемат въздух.
В 72' влезлият преди три минути Коул Палмър стреля от двадесетина метра - второто му докосване в мача. Топката леко подскача и лети право в долния ляв ъгъл.
