Тя си тръгна тихо на 21 септември 2023 г., а след нея остана място, което не може да бъде запълнено. Днес в рубриката "45 години шампиони" ще ви разкажем за нея, за Мая Стоева. Родена на 7 май 1955 г. в София. Името ѝ е част от историята на ЦСКА и на българския волейбол така, както само големите личности успяват да се впишат.
Четирикратна шампионка с „червените“. Носителка на Купата на европейските шампионки през 1979 и 1984 г., и Купата на националните купи през 1982 г. Част от отбора ни, спечелил бронзов олимпийски медал в Москва преди 45 години. Европейска шампионка през 1981 г.
Първите стъпки във волейбола прави при ковачите на шампиони Фани и Райчо Шаханови. В ЦСКА се превръща в ключова фигура. В националния тим — в поколение, оставило дълбока следа. После Италия. Реджо Калабрия. После треньорска работа — в Италия, във Франция, у дома. И накрая друг път, далеч от спорта, но близо до хората — към астрологията.
За нея най-точно говорят тези, които са били до нея — рамо до рамо, ден след ден.
„Мая ни омая, а за Руми няма думи“! Този плакат ни съпътстваше в края на 70-те и началото на 80-те години в Двореца на спорта във Варна по време на турнира "Варненско лято". Думите са на Румяна Каишева, която специално разказва пред bTV за близката си приятелка.
"Да, Мая омайваше всички: красива, с пленителна усмивка, голямо сърце отворено към хората, общителна, всеотдайна, чаровна, човечна, изключителна атлетка... Да, атлетиката много я е искала и много много е съжалявала за избора на Мая: волейбол! И така тя се посвещава на този спорт.
С нея деляхме не само една стая на всички лагери и първенства. Деляхме впечатления, стремежи, книги, успехи и разочарования, битки, победи, поражения, медали, разходки из европейски и не само европейски градове, полети със самолет, безкрайни пътувания с автобус, с една дума спортния ни живот!
И друг път съм го казвала, ако с една дума трябва да определя Мая, то това е ЩЕДРОСТ! И неизбежно давам един показателен в това отношение пример: приготвила е подарък за рождения ми ден, имахме общ интерес към книгите на Джек Лондон, а аз съм завършила Руската гимназия, и така ще кажете подаръкът е книга на Джек Лондон, да, почти – 13 тома на руски език с всички творби на писателя! Това е лично мой скъп спомен, който заедно с книгите съхранявам до днес.
Мисля, че много хора имат подобни спомени за споделено време, разговор, подкрепа, помощ, ако е било нужно. А и как се радваше на всеки успех на своите близки и приятели! Безкористно и от сърце!
Волейболно надарена с бърза рязка ръка и висок отскок, Мая беше част от славния отбор на ЦСКА с трите спечелени европейски купи и член на националния отбор в най–силните години. Емоционален състезател, с много заряд и качества!
И... с пословична разсеяност и с недобри чувства към точността. Често закъсняваше, но рядко й се сърдехме, просто беше трудно да се разсърдиш на Мая. А иначе си имаше и защо понякога", споделя пред екипа ни Румяна.
А спомените са безброй. "На лагер сме, нашата с нея стая е дежурна, редуваме се двете да носим мрежата с топките, редът е неин, но тя още не е готова за тренировката, аз тръгвам, за да не закъснея, разполагам мрежата в тесния коридор към вратата на хотелската стая, за да не би в бързината после да я забрави и да, тя хуква вече закъсняла, прескача мрежата с топките като нещо ненужно, затваря вратата и тича...
Усмивката й, когато пред всички нас разбира какво се е случило е обезоръжаваща, а и бързината, с която поправя пропуска си смекчава и идеята за наказание на треньора".
Двете са заедно и в Италия. "Там винаги сме били противнички с Мая. Очаквахме с нетърпение мачовете между нашите отбори, тези кратки срещи се превръщаха в празник за нас, независимо от крайния резултат. Предварително се уговаряхме, ако ни пуснат треньорите да се видим поне за малко и извън залите.
Всяка от нас може да разказва много за Мая, Мая, която ни омая. Аз знам, че всички по–нататък ще се съберем отново някъде там и ще споделяме топка, сервис, поемане, блок, защита, покриване, атака и още, и още, и още...“, признателна е близката ѝ приятелка.
И Верка Стоянова, също част от онова златно поколение, разказва за Мая в интервю за "Зала на славата" преди години: "С Мая Стоева съм израснала от 3-годишна възраст и тя ми е била повече от сестра.
Защото първото дете на родителите ми умира, когато е на 3 месеца от менингит, тогава не се е лекувало, после брат ми го удариха, когато беше на 13 години и аз останах самичка. А тя също остана самичка, защото брат й почина и просто целият ни живот е минал заедно.
Когато заминавахме или се връщахме от състезание моят мъж купуваше един букет за мен и един букет за Мая, защото на Мая гаджето беше войник, а моят мъж е по-голям от мен, не беше войник и като ни чака – един букет за Мая, един букет за мен.
Аз се ожених, тя – пет месеца след мен. Аз родих, тя пак пет месеца след мен. Изобщо всичко правехме заедно.“
Всеки, който попитате за Мая, ще ви каже, че в живота ѝ най-трайното, най-важното не са медалите, точките и купите. А хората, които тя докосваше — с доброта, щедрост и топлина.
"Прекрасна моя Мая, това е последната ни прегръдка! Но ти ще си завинаги в сърцата ни! В моето и в тези на безбройните ти истински приятели по целия свят! Почивай в мир!", написа в деня на нейната кончина Цветана Божурина.
Тя си отиде на 68 години. Но най-близките ѝ още говорят за нея така, сякаш е до тях. И може би това е най-голямото доказателство за един истински живот — живот, който продължава да липсва. И да свети.
Снимки: Личен архив на Румяна Каишева
Последвайте btvsport.bg за още новини във VIBER
Още видео и снимки от btvsport.bg и в INSTAGRAM
Още горещи теми от от btvsport.bg и във FACEBOOK
