В разгара на едно горещо лято преди точно 22 години бе написано началото на една приказка. Приказката за един отбор, който побеждава с лекота, с усмивка и с хъс, отбор, който превъзхожда всички останали без грубост, без унижение и без обида или назидание. Както приляга на всяка приказка, и в тази имаше добри герои, имаше страхотни случки, имаше и чудеса. Естествено, имаше и съперници, отдадени противници, но май нямаше лоши персонажи и зложелатели – не заради нещо друго, а защото всичко в тази приказка изглеждаше просто и ясно: Има една игра и един отбор, който диктува правилата в нея.
Е, това лято, 22 години след Барселона и Олимпийските игри, отново на Пиринеите, но този път на Световно, за пореден път се уверихме, че приказката за Дрийм тима продължава – с различни добри герои, но с все същите и добре познати чудеса. С минималните изключения и двата загубени трофея от 2000-2004, които по-скоро потвърждаваха правилото, американският национален отбор по баскетбол продължава да прави онова, което започнаха Майкъл Джордан, Чарлз Баркли и останалите – да доминира тотално над всякаква конкуренция и да го прави в най-приятното за гледане и преживяване измерение на играта. Във финала срещу Сърбия в неделната вечер конкуренцията остана на полето за около 4 минути, а резултатът от 129:92 говори достатъчно даже без много коментари.
Коуч Кей и неговите „резерви“
Когато преди Световното стана ясно, че големите имена в НБА няма да показват умения в Испания, всички анализатори „открехнаха завесата“ пред възможния сценарий за доскоро невъзможния крах на САЩ. Отсъствието на имена като Леброн Джеймс, Коби Брайънт и Кевин Дюрант, контузията на Пол Джордж и сериозната заявка на домакините от Испания бяха наистина плашещи, а в отбора на Марк Кжижевски имаше всичко на всичко трима играчи, вдигнали Олимпийската титла в Лондон. Но в крайна сметка се оказа, че „слуховете за смъртта на Дрийм тим са силно преувеличени“ – американците не просто записаха серия от мачове без загуба в груповата фаза и директните елиминации, но и във всеки от деветте си мача разликата със съперника бе над 20 точки.
Игра на кошове
Да, в баскетбола се броят точките, но на Световното не ставаше дума само за количество, но и за качество. Американците реализираха отвсякъде – както и когато си поискат. Добавките от въздуха се редуваха през атака, тройките летяха от всяко поле зад дъгата, асистенциите бяха въпрос на решение, а процентите успеваемост гонеха неподозирани за статистиците нива. Та на финала, на уж най-трудния мач от серията, когато САЩ се изправиха срещу най-достойния и сериозен съперник, гардът на Щатите вкара шест тройки от шест опита и реализира десет от 13-те си стрелби от игра. И не беше само той. И не беше само в този мач. Същото се случи и в срещите преди това с почти всички играчи от разширения отбор на Кжижевски сякаш ставаше дума не за Световно първенство, а за серия шеговити контроли – нямаше изразени лидери, нямаше one man show, просто всички играеха и вкарваха заедно като добре смазана машина, която прави на пух и прах плановете за съпротива от страна на съперниците.
Доминация на терена, уважение след това
Като споменахме съперниците, една от най-силните изяви на американския отбор беше не на полето, а на една пресконференция. След като бяха направили поредното „показно“ на полуфинала срещу Литва, треньорът и част от играчите участваха на редовната пресконференция след мача. За около шест минути експозета и отговори на журналистически въпроси Кжижевски около 15 пъти сподели колко уважава съперника, колко добре са играли, колко много шансове са имали и колко благодарен и признателен е за добрата игра и силния мач. А резултатът беше 96:68.
САЩ и останалите
Приказката на Дрийм тима беше най-запомнящото се нещо на това Световно, но няма как да не дадем дължимото и на останалите. Сърбия беше изненадата на първенството, след като тръгна с 2 загуби в първите три мача, но после стигна до сребърните медали. Настоящите еврошампиони Франция записаха трето място и за първи път в историята си взеха медал от Световно, и то без най-голямото име в редиците си – неколкократния шампион на НБА Тони Паркър. Най-голямото разочарование бе за домакините от Испания, които загубиха именно от „петлите“ още на четвъртфинал и това сложи край на големите им амбиции за домакинска титла и прекратяване на хегемонията на САЩ. Сега всички планове на съперниците могат да се пренасочат към Олимпиадата през 2016, а в Рио след точно две години ще стане ясно може ли някой противник изобщо да пише в американската баскетболна приказка.
