16 отбора, 4 групи и една мечта – стандартно начало на европейско първенство по волейбол. Тази година форматът е в Полша. Това едва ли изненадва някого, ако поне веднъж e поглеждал инфраструктурата на страната за този спорт – огромни зали в най-големите градове, които се пълнят за мачове от първенството, тренировъчни комплекси на високо ниво и най-важното – волейболна култура. Феновете в Полша лягат и стават със спорта на мрежа, а школите им произвеждат едни от най-перспективните млади таланти в целия свят, които често са причина първенството в страната да е оспорвано и без съмнение интересно.
В тази позната обстановка ще попадне и българският национален отбор, селектиран от Пламен Константинов.
Трудна или лесна задача ни очаква?
През лятото националите победиха актуалните олимпийски шампиони от Бразилия, световните шампиони Полша и хегемона Русия. Тези успехи обаче са в миналото! В Полша няма да се разиграват пари и премии, а медали!
Пламен Константинов реши да разчита на опита, а не да прави експерименти. В състава се завърна Тодор Алексиев, който пропусна летните мачове заради травма. Вместо Жани Желязков в тима е Велизар Чернокожев. Младокът, който през миналия сезон се подвизаваше в италианския „Перуджа“ най-вероятно ще бъде заместник на Цветан Соколов.
Исполинът от Ресилово пък е играчът, към който са насочени погледите на българските запалянковци. В Световната лига той не успя да покажа онова, което помогна на клубния му тим „Лубе Банка“ да спечели четвърта титла от италианския шампионат през изминалия сезон. Той самият отдаде слабостите си на полето на психика, но заяви, че кратката почивка му е помогнала да ги преодолее. Дали е така, ще стане ясно след часове.
В националния тим остава приятната изненада с фамилия Пенчев. Този път честта се пада на Розалин, който предизвика фурор в мачовете от Световната лига. Батко му Николай ще трябва да се „примири“, че вече не държи титлата „млад талант“, а „несменяем титуляр“, на чиито стабилно посрещане и тактическа атака разчитат всички. За доброто представяне в защита ще се грижи и най-новият татко в тима Тодор Скримов, който често заблуждава съперниците, че не е способен на топовни забивки през мрежата заради по-ниския си ръст.
Блокът пък е поверен в опитните ръце на Николай Николов, капитанът Виктор Йосифов, Светослав Гоцев и Теодор Тодоров, който се завръща отпочинал след поредната излекувана травма.
Теодор Салпаров носи спокойствието на поста либеро, както и емоциите, които избиват при успешна атака. В ролята на помощник, а и на конкурент влиза Владислав Иванов.
Диригентската палка ще държат двама разпределители. Константинов похвали Георги Братоев, че е в най-добрата си физическа форма и видимо е отслабнал. Георги Сеганов пък ще трупа опит на голям форум, след като критиките не го подминаха заради няколкото грешки в Световната лига.
Българските състезатели изглеждат готови, въпреки че пред медиите говориха предимно опитните играчи, които са свикнали с напрежението и очакването преди важен мач. Константинов пък вече е доказал, че не се страхува да експериментира със състав и понякога това се отплаща.
С какво ще си има работа тимът ни в Полша?
Форматът на първенството е добре познат. 16 отбора са разделени в 4 групи, като всеки играе с всеки. Първият в класирането продължава на четвъртфинал. Вторият и третият играят „на кръст“ с представители на друга група, за да се класират сред най-добрите 8, които пък оформят полуфиналните двойки.
Как изглежда това на практика и с участието на България:
Нашият тим е в група „С“ с Русия, Словения и Испания. Ако се класира на първо място, отива директно на четвъртфинал. Ако е втори или трети, ще трябва да играе с един от четирите отбора от група „А“ – домакините Полша, Сърбия, Естония или Финландия.
Първият мач на България е днес (24 август) срещу Русия. Победата в Световната лига обаче едва ли е показателна. Тогава „Сборная“ беше с млад и почти експериментален състав. Този път Сергей Шляпников е повикал „тежката артилерия“. Българският тим ще трябва да се изправи очи в очи с опитните Максим Михайлов, Александър Бутко, Сергей Гранкин, Юрий Бержко… Все играчи, усетили атмосферата на много важни мачове на големи първенства.
Словения изглеждаше непретенциозен тим, докато през 2015 г. не спечели сребърен медал на европейското първенство в София. Сега обаче от състава отсъстват две важни имена – Клемент Чебул, който беше в основата на успеха преди два години, и човекът, заради когото Европа заговори с уважение за словенския волейбол – селекционерът Андреа Джани. В момента тимът е воден от сърбина Слободан Ковач, който е мобилизирал всичко налично за важните мачове.
Испания пък изпитва носталгия към 2007 г., когато се окичи със златото. Оттогава иберийците нямат особени успехи на международна сцена. Те изглеждат най-лесно преодолимият ни съперник в групата.
Има ли обаче такъв?
Снимка:
Lap.bg
Националният отбор на България може всичко! Буквално! Да победи фаворита и да загуби, когато е в ролята на такъв. С това са наясно и в щаба, където се стремят да изградят някакво поне привидно постоянство.
Има една движеща сила, която, при добро стечение на обстоятелствата, ще движи България напред и това е… омразата. "Никога не ме е притеснявал противник, когото мразим. Ние мразим сто пъти повече, отколкото обичаме“ – думите са на Пламен Константинов. На последната среща с медиите, той заяви, че явно това е ключът към доброто класиране. Кой е най-омразният ни съперник? Полша или Сърбия от група „А“? Те са фаворитите там.
Домакините определено не са ни любимци, още от времето, когато Михал Кубяк нарече българските фенове „овчари“ заради освикркванията към съдията. „Дружина Полска“ обаче има известен комплекс от „лъвовете“ и това се дължи на загубите на игрището, колкото и нелогични понякога да изглеждаха на фона на двете противоположни посоки, в които се развива волейбол в двете страни.
„Омразата“ срещу Сърбия се обляга по-скоро но балканските нрави. Тимът обаче е опасен и след смяната на поколенията започва да се стабилизира и да печели важни срещи, което го поставя в добра роля за „жертва“ на българският тим, който няма да е фаворит в такъв мач.
Сметките от тук нататък стават сложни!
Националите виждат в кошмарите си онова 4-о място, което ги преследва от години. Феновете също питат: „Не може ли повече?“.
Отговорът в тази ситуация е един: „И това не е малко, но нека видим на какво са способни момчетата с бяло-зелено-червени фланелки, които могат всичко… буквално!“
