Пет сета за пет часа. Пред 15 хиляди зрители, между които и почти 80-годишния символ на тениса Род Лейвър. Камерите в Мелбърн не изпускаха от око джентълмена - носител на 11 титли от Големия шлем и някогашен №1 на планетата. Изражението му просто не бе за изпускане. Изражение на човек, който гледа и не вярва на очите си.
163 точки за великана Рафаел Надал, 162 за преродения Григор Димитров. 7 аса за ревящия като мечка-стръвница Матадор от Майорка, цели 19 за хасковския хлапак, пораснал с няколко години в рамките на тези няколко часа в полуфиналната месомелачка на „Род Лейвър Арина“.
Гейм, сет, мач.
Надал се разстила върху пода на Централния корт в Мелбърн. Прилича на човече от размекнат пластелин. Не му се вярва, че мачът приключи. Не му се вярва, че в негова полза. Не му се вярва и че за първи път от 2014 г. пак ще играе голям финал.
Димитров го чака на мрежата за поздрав. В тениса има и по-важни неща от победата. Едно от тях е уважението. Прегръдка. После щрак: снимка за историята. Размяна на комплименти и всеки по пътя си. Надал поема към микрофона, пред който ще признае класата на съперника си. Григор, нарамил саковете си, се запътва към съблекалнята.
Гейм, сет, мач.
Противно на видяното, този двубой е обявен за свършил, при това, с излъчен само един краен победител. 112-годишната история на „Аустрелиън Оупън“ – едно от четирите галактически състезания по тенис, току що е станала с ред по-дълга. Безкрайният полуфинал Надал – Димитров, влиза в учебниците като шестата по продължителност среща, играна някога в турнира.
Гейм, сет, мач.
Григор е вече в тунела. Крачи с бодра стъпка, с осанка, излъчваща чест и вътрешно удовлетворение. Усмихва се. Вдига ръка за поздрав - безмълвен сигнал към стюардите с оклюмали глави. Сякаш иска да им каже:
„Хей, пичове, горе главата! Догодина ще се видим пак.“
Надал го няма. Каква ирония. Нали романтичният финал с Федерер вече е налице? Никой не пита къде е Рафа, освен група истерични в чувствата си фенки от Япония. Никой и не пише за него. В същото време, Туитър, Фейсбук и Инстаграм загряват до червено със сумарните над 5000 съобщения с хаштаг #GRIGOR в рамките на два часа след края на един от най-великите полуфинали, който тенисът някога е имал.
Борис Бекер: „Аз съм най-големият фен на Григор.“
Джон Макенроу: „Нямам никаква идея с какво Надал победи Димитров.“
Матс Виландер: „Григор има всичко, за да е на едно ниво с Мъри, Джокович и Надал.“
Крис Евърт: „Григор, ти най-после пристигна…“
Гейм, сейт, мач.
Григор – най-младият полуфиналист в Откритото първенство на Австралия тази година се е усамотил в съблекалнята. Размишлява. Няма сълзи. Няма истерии, нито хвърляне на шишета и ракети. На вратата се тропа, но той не чака никого. Неканеният гост е Бенито Перес-Барбадийо – личен PR на… Рафа Надал!
„Невероятен Григор! Какъв спортист и какво страхотно момче! Прекарах време с него в съблекалнята и още веднъж, каква класа“, ще напише след срещата си с българина Барбадийо в Туитър.
Гришо посяга към телефона. Стотици съобщения, позвънявания. На тях ще им обърне внимание после. Време е да набере родителите си и да разбере как са минали най-мъчителните пет часа в живота им. Майка му и баща му бяха дали обет за мълчание, докато не свърши първенството.
- Опитах, но загубих.
- СИНЕ, НЕ РАЗБРА ЛИ? ТИ СПЕЧЕЛИ.
- Какво?
- СПЕЧЕЛИ. Сърцата на българите, които те считаха за разглезен, мекушав и безхарактерен лигльо, на когото се схващат краката след два сета и половина. Доверието им обратно след като едва не те линчуваха заради отказа да играеш за България. Уважението на легенди, с чиито плакати някога е била облепена детската ти стая. Спечели и най-тежката битка в живота на всеки човек. Победи себе си. Егото, съмненията, желанията и страховете си.
- А мачът?
- МАЧЪТ ПРОДЪЛЖАВА!
Гейм, сет, ГРИГОР.
P.S. През 1994-та, 3-годишният Григор Димитров получава първите си уроци по тенис. След вечеря, когато майка му разчисти, родителите му нареждат книги по средата на кухненската маса и я превръщат в…корт. Същото „американско лято“ националите по футбол стават четвърти в света. 22 години по-късно, в петък (27 януари) в България нямаше нито учебен, нито работен ден, защото на 15 000 км, в Мелбърн, смиреният Григор Димитров записа най-великата загуба в кариерата си, засенчвайки Надал, който не убеди никого, че победи.
