Както на всички олимпийски игри, и в Рио със старта на състезанията започнаха да се раждат и нови истории. Вълнуващи, поучителни, мотивиращи – всяка от тях е различна, а зад нея стои името на поне един спортист, който я пише от първо лице. Ето първите трима, които направиха впечатление от Рио:
Вие го познавате
Най-големият в историята на олимпийските игри – зад този етикет продължава да стои американското чудо в плуването Майкъл Фелпс. Куршумът от Балтимор прониза още три отличия в Рио и вече има 25 олимпийски медала, от които 21 златни – това е уникално постижение, което анализаторите сравняват с героите на митовете от древна Елада.
Ако Майкъл Фелпс беше държава, то тя щеше да е на трето място по златни медали в плуването след САЩ (130 с медалите на Майкъл) и Австралия (31 броя). Във вечната ранглиста по медали от олимпийските игри пък щеше да е някъде измежду първите 50, изпреварвайки 75% от участващите републики (само за справка, в момента са 206).
Когато миналата година за пореден път имаше проблеми с правосъдието и бе лишен от участие на Световното по плуване, мечтата за 20 „злата“ от Олимпиада изглеждаше мъртва. Шампионът официално обяви, че Олимпиадата в Лондон му е последна, после спря с тренировките и „работи над себе си“.
След това намери сили за нови рекорди и точно когато всички очакваха познатата доминация, Фелпс беше арестуван за шофиране с несъобразена скорост, незачитане на пътната маркировка и в нетрезво състояние, което го извади за шест месеца от „голямата игра“.
Историята не беше непозната – малко след като спечели 6 медала в Атина, 21-годишният тогава Фелпс отново бе хванат пиян зад волана, което му донесе глоба, 18 месеца пробация и още куп наказания. Четири години по-късно и малко след рекордните 8 златни медала в Пекин, Фелпс отново влезе в жълтите хроники, този път със снимка от някакво парти, на която усмихнат пуши от бонг.
Колкото и странен да е животът му извън басейна, най-успешният спортист в историята на Олимпийски игри вече изглежда недостижим, а мечтата за (поне) още едно злато в Рио продължава да е на дневен ред.
Винаги има първи път
Майкъл направо не може да си преброи медалите, но златото за Майлинда е първо – и за нея, и за страната ѝ. Шампионката в джудото Майлинда Келменди донесе най-голямата радост на Косово, три години след едно друго злато от Рио – титлата от Световното в категория под 52 килограма.
Малко след успеха на Майлинда, агенциите гръмнаха с новината, че през юни спортистката е отказала да се яви на допинг тест във Франция. Часове по-късно се оказа, че ситуацията няма как да повлияе на историческата новина, а до името на Косово във вечната класация вече гордо стои един златен медал.
Същото се отнася и за Виетнам – азиатската държава записа първо златно отличие в историята си благодарение на Хоан Винх Сюен на 10 метра въздушен пистолет. Това е третият медал в олимпийската история на Виетнам след сребърните отличия на Хеу Нган Тран в таекуондото през 2000 в Сидни и на Хоан Ан Туан във вдигането на тежести осем години по-късно в Пекин.
Ако сложим на масата близо 90-те милиона население на Виетнам и 70-годишната история на страната, успехът на Келменди и Косово изглежда още по-впечатляващ. Всъщност в Рио има представители на над 200 олимпийски федерации, а близо 80 от тях още не могат да се похвалят с медал (сред тях са Монако с цели 19 „празни“ участия, Малта и половин Африка). Така че чакаме следващите герои, които ще влязат в историята като „първите медалисти от...“.
Няма „последен влак“
Една 47-годишна швейцарка спечели бронзов медал от спортната стрелба в Рио и накара цял свят да и обърне внимание. Не защото победи лидера в световната класация в битката за бронзовия медал – просто кариерата и изобщо не бе минала в младежки спорт, лагери и десетки години тренировки.
Хайди Дителм Гербер хваща за първи път спортен пистолет чак на 33 години по време на корпоративно парти. Няколко години по-късно се присъединява към любителски клуб, после започва по-сериозни тренировки със съпруга си, почти „на шега“ стреля на първата си Олимпиада в Лондон и естествено не записва никакви успехи (29-о място в едната дисциплина и на 35-о в другата), за да дойде Рио и да се класира сред челната тройка.
Сега добавете към историята и факта, че малко преди да се хване сериозно със спортната стрелба, работи като част от маркетинг екипа на фирма за... млечни произведения. Че първият й успех идва чак през 2011 г. (европейска титла) – девет години след началото, а едва от миналата година се е посветила изцяло на спорта (когато идва и златото от Европейските игри в Баку и надеждата за добро класиране в Рио). С други думи – никога нищо не е загубено, няма по-олимпийски принцип от това!
