Карирана лудост
От футболни молитви в катедрала до подвижни чевермета – за фиестата в Загреб ще се носят легенди
Независимо от загубата с 4:2 във финала на световното, 15 юли 2018 г. ще остане като може би най-емоционалната дата в спортната история на Хърватска. Защото същинското парти започна веднага след края на мача, когато десетки хиляди пиха, пяха и танцуваха – някои качени върху покривите на автомобилите си, други танцуващи ВЪВ багажниците на колите си, а трети – блокирали трамвайните релси, с часове по улиците на Загреб. Сякаш току-що бяха станали шампиони. Сякаш се бяха обзаложили помежду си, че няма да остане неизпита бира, неизпята песен и незапалена факла. Това бе техният ден и те решиха да му се насладят максимално...
А преди мача надеждите за нещо повече от достойно представяне във финала бяха толкова осезаеми, колкото и проливният дъжд, който се изсипа над Загреб в часовете преди голямата битка. Облечени в култовите си карирани фланелки, част от хърватските привърженици не пропуснаха да се помолят за успеха на своя тим в готическата катедрала “Възнесение Богородично”, намираща се в непосредствена близост до най-голямата фензона в града. И като стана дума за каре, то бе навсякъде и под всякаква форма... Върху тениски, ватерполни шапки, автомобили и вратовръзки (хърватите гордо твърдят, че именно те са измислили вратовръзките – през XVI в. като част от военните си униформи, за да може съпругите на войниците, наблюдаващи битката от разстояние, да ги разпознават на бойното поле).
В деня на мача един от местните вестници “24 сата” (“24 часа”) бе отделил 78 от общо 84 страници на предстоящия сблъсък с Франция. Корицата, естествено, бе като червено-бяла шахматна дъска, а част от снимките в броя бяха посветени на най-причудливите “карирани” дизайнерски хрумвания, включително и селскостопански комбайн. За балканската екзотика допринасяше и “подвижно чеверме” – автомобил, паркиран до една от фензоните в столицата, в който се печеше месо в индустриални количества.
Истерията за мача на века бе достигнала библейски пропорции. Неслучайно миналия петък пред руското посолство в Загреб се бе образувала километрична опашка от желаещи да получат експресна виза и да заминат в последния момент за Москва, за да гледат финала на живо. Цената на чартъртни полети плюс билети за мача надхвърляше 2 хил. евро, или близо 3 пъти повече от средната работна заплата в Хърватска (около 750 евро).
Емоционалният път, който самите хърватски фенове извървяха на това световно, е достоен за филмов сценарий. Започнаха турнира като песимисти, че отборът им никога не оправдава напълно очакванията, а част от публиката дори открито бойкотира капитана Лука Модрич (спечелил впоследствие наградата за най-добър играч на мондиала) заради (не)участието му в съдебния процес срещу бившия шеф на “Динамо” Загреб Здравко Мамич. Първоначално Модрич даде показания срещу някогашния си покровител, но впоследствие халфът на “Реал” получи внезапна “амнезия” и се отметна от думите си. А хърватската публика така и не му прости, обявявайки го за предател и символ на прогнилата система на местния футбол.
В неделя вечер обаче – дори и само за няколко часа, разочароващото ежедневие отстъпи място на една паметна карирана лудост. Която 4,1 млн. души със сигурност никога няма да забравят.
