„Това е една изключително тъжна новина и ние много съжаляваме. Сигурни сме, че това е изключително политизирано решение, базиращо се на твърдения, които просто нямат достатъчно основания“. Така Русия прие новината, че Международната федерация по бобслей и скелетон реши да отмени световното първенство, което трябваше да се проведе в Сочи през февруари догодина.
До парадоксалната мярка се стигна, след като преди няколко месеца бе разкрита грандиозна схема за организирана и спонсорирана от държавата система за употреба на допинг от елитни руски спортисти в периода 2011-2014, от която са се възползвали близо 1000 атлети. Като следствие от разкритията редица държави (сред които фаворити като Латвия, Великобритания, САЩ, домакините на следващата зимна олимпиада Южна Корея, Германия и др.) обявиха, че ще бойкотират предстоящия зимен форум. „Олимпийският дух бе откраднат преди две години. Казваме „стига“.
Докато Международната федерация продължава да чете и осмисля доклада, ние ще направим това, което можем. С радост ще участваме на световното първенство навсякъде другаде по света, но не и в Сочи“, обявиха официално от латвийската федерация и „повлякоха крак“ за още няколко подобни реакции.
Решението на международната федерация е категорично, а като основни причини се посочват „да се позволи на спортистите и треньорите от всички страни по света да участват и фокусът да остане изцяло върху спорта, а не върху обвинения и дискусии“, както и фактът, че „руската федерация по бобслей положи огромни усилия в подготовката на световното, но сегашната обстановка ще направи почти невъзможно да се оценят тези усилия”.
Макар от международната федерация да призоваха всички страни-членки и спортисти за взаимно уважение и зачитане на презумпцията за невинност на всеки състезател до доказване на противното, отмененото световно е звучен шамар по Русия и местните спортни деятели. Най-сериозното обвинение към руския спорт от скандала през лятото на 2016 бе не в това, че един или друг спортист е употребявал непозволени стимуланти, а че цялата държавна машина е била зад нарушаването на правилата с предварително подготвена програма за стимулиране, прикриване и защитаване на употребяващите допинг.
Което е изключително сериозно обвинение, което няма как да се приеме равнодушно и реакциите около предстоящото и вече отменено Световно са съвсем резонни. С други думи, не просто „Москва не вярва на сълзи“, а целият свят не вярва на Русия. Веднъж погазили правилата (и с всички десетки доказателства за това), „братушките“ не могат да останат познатия равноправен партньор на елитния световен спорт.
Усещането за недоверие изглежда взаимно. Смешният плач на Кремъл, че става дума за поредната политическа репресия срещу невинния руски спорт, не издържа и на елементарна проверка. Още в разгара на допинг скандала това лято тезата бе възприета от руските функционери (на най-високо ниво до президента Путин) и толкова се изтърка, че вече изглежда съвсем несъстоятелна. „Естествено, че ние не одобряваме подобно решение и не сме съгласни с него, защото винаги сме били против смесването на политиката и спорта“, казват от Кремъл и в същото време допълват, че ще продължат да защитават интересите на руския спорт.
С други думи, когато политиката толерира допинг-постижения или домакинство на спортен форум, вмешателство е допустимо. Когато политиката заклеймява употреба на стимуланти или пък подкрепя принципно решение на други федерации, такова не би трябвало да се допуска. Москва не вярва на нито един довод на останалия свят, не зачита мнението и доказателствата, не признава вината си... изобщо държи се сякаш става въпрос за някаква скромна вътрешно-опозиционна приумица на свободомислещи регенерати.
Но всъщност торнадото започва да става все по-опустошително за руския спорт и персонално за най-големия му поддръжник в Кремъл. Голямата въпросителна е дали смелостта на световния спортен елит ще е достатъчна, за да постави под въпрос най-големия и престижен форум на планетата – футболният Мондиал през 2018. Ако се посегне и на тази „гордост на Путин“, позицията на всички ще е ясна – забранените стимуланти са не просто недопустими, но могат да доведат и до категорично „зачеркване“ от спортната карта на света. И тогава Москва ще трябва да повярва все на нещо, а сълзите със сигурност ще са по-истински от кухите фрази за политическа намеса от този и от онзи лагер.
