Тази седмица „Франс Футбол“ повдигна завесата пред всички номинирани за най-авторитетната индивидуална награда в световния футбол – „Златната топка“. Първи в списъка са „обичайните заподозрени“ Лео Меси и Кристиано Роналдо, но сред 30-те имена на най-заслужилите играчи в годината на Европейското са още редица звезди, които могат съвсем заслужено да вдигнат трофея в края на годината.
В последните шест издания на класацията „абонираните“ за приза бяха едни и същи – аржентинецът Меси (2015, 2012, 2011 и 2010 г.) и португалецът Роналдо (2014 и 2013 г.). Под тях в призовата тройка „се прокраднаха“ имена като Шави, Иниеста, Неймар, Нойер и Рибери. Почти всички от изброените са отново сред номинираните, като шансовете на шампионите по „златни топки“ и тази година са големи. Но според много фенове и анализатори, именно тази година ще видим края на този вече омръзнал „двуполюсен модел“, в който на почти ротационен принцип престижното отличие отива или към "Барса" или към "Реал".
Една от причините е, че от тази година анкетата се завръща към „корените си“ и в гласуването ще участват само журналисти от Европа. Петте години на колаборацията между ФИФА и "Франс Футбол" вече изтекоха и гласовете на националните селекционери и капитаните на представителните тимове няма да бъдат отчитани, което малко или много „изкривяваше“ вота заради лични и национални пристрастия между съотборници, селекционери и клубни врагове.
Спомням си как преди две години, когато Меси вдигна трофея, вълната от недоволство бе изключително сериозна, а от анкетните карти на гласувалите играчи стана ясно, че абсолютно всеки играч на "Барселона" и "Реал" Мадрид, който е капитан на национален отбор и с това има право на вот, е гласувал само за свои съотборници, съответно с червено-син или бял екип. Мнението на журналистите би трябвало да е най-представително, а наградата да отиде не при най-силния отбор, най-сплотената съблекалня или най-доброто първенство, а за онзи индивидуален играч, който е направил най-силно позитивно впечатление през годината.
В този смисъл би трябвало да се оцени личния пример и заслугата към добрите резултати на един или друг играч, независимо дали говорим за вдигнат трофей или просто ключова роля за добро представяне. А примерите за това са много. В широкия списък с потенциални лауреати всеки журналист може да намери своя „важен“ играч, далеч от очевидните варианти.
Такава кандидатура, например, е 38-годишният вратар на Ювентус и италианския национален отбор Джанлуиджи Буфон, който през споменатата 2014 г. бойкотира класацията именно заради несправедливата процедура. В последните месеци (а и преди това) любимецът на "бианконерите" е несменяем на вратата и с огромна заслуга за поредния трофей в Италия и отличното представяне в Европа. Същото можем да кажем и за Гарет Бейл – Уелс бяха „хитът“ на Евро 2016, а Реал вдигна рекордната 11-та купа в Шампионската лига. И за двете сред най-ключовите играчи бе крилото, а феноменалната му скорост, постоянните му изяви и усилията му във всяка фаза на играта направиха така, че уж отписаната му кариера да се извиси отново.
Голямото име на „малкия нападател“ на "Атлетико" Антоан Гризман също е сериозен фактор тази година. Французинът се доказа и с екипа на „дюшекчиите“, и като голмайстор на Евро 2016, макар и в двете най-престижни надпревари тази година тимовете му да завършиха на второто място. Тази седмица стана ясно още едно престижно отличие за Гризман – французинът бе избран за играч №1 в Примера дивисион. Наред с това, логичният му избор за №1 в света ще „затвори устите“ на всички, които смятат, че конкурсът се е превърнал в поредната привилегия само за най-богатите клубове.
Същото, естествено, може да се каже и за номинациите от „изненадващия“ английски шампион "Лестър" – Джейми Варди и Рияд Марез. Двамата са с основна заслуга за титлата в едно от най-оспорваните първенства в Европа, и то с непретенциозния тим на „лисиците“, който изобщо не може да се похвали със солидните банкови сметки на отборите от „топ 5“ на Острова. Още една важна обосновка за всеки глас в тяхна полза – добрата им форма и през този сезон позволява на "Лестър" да продължи да „пише история“ с предстоящото класиране след груповата фаза в Шампионската лига.
„Изненадите“ в широкия списък – Димитри Пайе от "Уест Хем" бе една от сензациите на миналия сезон в Англия, същото може да кажем за страхотните изяви на Пиер-Емерик Обамеянг за "Борусия" Дортмунд в Бундеслигата. Гонсало Игуаин направи феноменален сезон в "Наполи", започна отлично и с екипа на "Ювентус".
Още нещо, което заслужава внимание – в разширения списък с номинирани има цели четирима вратари, наред с Буфон, с шанс за наградата са още Руи Патрисио от "Спортинг" Лисабон, Юго Лорис от "Тотнъм" и „бронзовият медалист“ от класацията през 2014 г. Мануел Нойер.
Изобщо предпоставките за „нещо различно“ са налице. Остава и журналистите да гласуват по съвест и класацията отново да стане най-точното мерило за това, кой е най-добрият футболист в света.
