Във вторник унгарският рефер Виктор Касай за първи път в историята на футбола изгледа повторение преди да вземе решение по време на мач и въпреки това пак сбърка.
Доказателство колко всъщност е ненужна видео помощта на съдиите във футбола, която в момента е в двугодишен тестови период.
Да, вероятно така ще има много по-малко ощетени играчи и отбори и всичко ще е много по-честно, но какво по-приятно от това да поспориш с някого имало ли е дузпа, нямало ли е, трябвало ли е съдията да извади червен картон или не.
Да си спомним за един от незабравимите голове в историята на футбола – Божията ръка на Диего Марадона в мача между Аржентина и Англия на световното първенство през 1986 г. в Мексико. Легендата за този гол се предава от поколение на поколение.
Това магическо попадение въобще нямаше да се случи, ако българският страничен съдия Богдан Дочев или някой от колегите му в двубоя беше спрял, за да изгледа видео повторение и да види, че аржентинският плеймейкър удря топката с ръка, а не с глава.
Вероятно Англия нямаше да е ощетена, можеше да има друг световен шампион, а този гол, потъпкал всякакви правила, нямаше да остане завинаги в историята. Да не забравяме обаче, че спортът е олицетворение на живота, а той невинаги е честен и справедлив. Понякога те изиграват, понякога ти изиграваш някого.
Въпреки че вече е мултимилионен бизнес, изпипан до последния детайл, футболът си остава просто една игра, която е съществувала и преди 150 години - без видео повторения, върху кал вместо върху перфектно подстригана трева и с ботуши на краката на футболистите вместо шарени латексови бутонки.
Вярвам, че хората по стадионите са зажаднели за истински мачове с красиви изпълнения и здрави единоборства. В тях съответният съдия да ръководи двубоя в свой собствен стил и подобно на всеки човек да взима правилно или пък понякога грешно решение.
Да си спомним за още една магнетична футболна личност. Гологлав, висок, кльощав и с големи изпиващо сини очи. При това описание в съзнанието на много от читателите вероятно изниква италианският рефер от близкото минало Пиерлуиджи Колина.
Онзи съдия, който не цепеше басма на никого. Най-големият враг на футболистите. Той взимаше възможно най-категоричното решение на секундата и грам не го интересуваше кой какво мисли за отсъждането му. Въоръжен с картони в джобчето, италианецът стана любимец на запалянковците.
Добър или лош - Колина остави своя отпечатък, като съдия и като човек. Щеше ли да бъде така, ако при всяка спорна ситуация припкаше до тъчлинията, за да гледа повторения? Можете ли въобще да си го представите?
В кръга на шегата дори легендарният български рефрен „Съдията, съдията, съдията...” вече може да се окаже някак си неоснователен и неточен, след като арбитрите ще стават безгрешни роботи.
Свикнахме с технологията за отчитане на гол, с постоянната комуникация между съдиите, дори със странните им спрейове, но призивът ми е кратък и прост. Не прекалявайте! Не отнемайте чара на играта! Тя се измени достатъчно много. Футболът е за хора, а не за машини.
