Силвано, пак ли ти?
С този въпрос в края на миналата година, въодушевено и ентусиазирано, реагирахме при новината, че 71-годишният италиански специалист Силвано Пранди се завръща отново начело на националния тим по волейбол. След периода на Пламен Константинов, който се отличаваше с много желание, но слаба реализация, ни трябваше някой, който да припомни, че България някога е била сред световните сили във волейбола.
Някога.
Още тогава за Пранди трябваше да е ясно, че материята, с която се захваща, не е никак лесна. В българския национален отбор се борят доста неща – претенции, идеи и хъс, желание и нежелание за игра, самочувствие, млади и стари.
Треньор вече имахме, Пранди трябваше "само" да намери отбора.
Преди Лигата на нациите, целта поставена пред Пранди бе оставане в елитната група на турнира. Е, мисията изпълнена. Как? Това е отделен въпрос.
Отборът ту имаше прогрес, ту започваше от А и В на волейбола. Страната ни завърши на 12-ото място в крайното класиране общо с 5 победи и 10 загуби. За първи път загубихме от Португалия, а някои от тези поражения бяха трудни за приемане и още по-трудни за наблюдаване. Да, убийствени пътувания между континентите, малко време за сработка, постоянна смяна на състава. Така да бъде!
Преглъщахме трудно.
Периодично си напомняхме - всичко в името на олимпийската квалификация във Варна от 9 до 11 август, за която държавата плати за домакинството във Варна 250 хил. долара.
След всеки турнир Пранди продължаваше да "търси" отбор. И след турнира в Пловдив също. След 15 изиграни мача, след 25 волейболисти, които се изявиха - от пълни дебютанти до най-опитните, той все още търсеше.
И го намери.
Професора реши!
Извън списъка за олимпийската квалификация остават петима от най-опитните, с които България разполага в момента - братята Георги и Валентин Братоеви, Николай Николов, Николай Учиков и Владислав Иванов. Не можем да твърдим, че са твърди титуляри, но с огромен опит и в националния отбор, и на клубно ниво. Категорично с трудни характери. Едните уморени и контузени, другите с постоянно чувство на недооценяване, третите - тръгващи и връщащи се. И все пак с дълги години във волейбола.
Докато търсеше състава за олимпийската квалификация, той откри някои от своите избраници "извън" отбора. Георги Петров, Добромир Димитров и Венелин Кадънков попадат в разширения състав. Тримата не записаха нито една минута в Лигата на нациите..., защото не бяха повикани.
Петров бе извикан от италианеца при сбора на националния тим през май, а малко по-късно и освободен. В сметките на Пранди дори не попадаше разпределителят Добромир Димитров или само ние си мислим, че не е попадал. За всички онези, за които името Венелин Кадънков е не особено познато – 31-годишен диагонал, който през миналия сезон игра във втородивизионния италиански „Лагонегро”. Една от най-добрите алтернативи за заместник на Цветан Соколов, явно.
Нищо против тримата. Не ме разбирайте погрешно! Просто си припомних думи на Силвано Пранди, че в отбора няма да попадне нито един волейболист, който не изиграе поне един турнир от Лигата на нациите.
Силвано, ти сериозно ли?
Такъв беше случаят "Тодор Алексиев". Пранди не даде шанс на бившия капитан. Причината? Волейболистът не е достатъчно мотивиран и отказа да вземе участие в мачовете от Лигата на нациите, тъй като се нуждае от повече почивка. Това не се понрави на италианеца, който каза "Не!" на опитния посрещач.
Силвано каза "Не!" и на петимата волейболисти, които преди няколко месеца с нескрита радост реагираха на връщането на Професора. Сега по-скоро осъзнават, че надали отново ще облекат фланелката на националния отбор.
В близкото минало, преди 10 години, такъв беше случаят и с Пламен Константинов. Именно Силвано Пранди остави капитана извън състава за световната квалификация, а самият Пламен повече никога не облече екипа на България отново. Причината за освобождаването му бе незадоволително представяне на шампионата на планетата. Да, същата година, на европейското в Измир отборът ни спечели бронзовите медали. Година по-късно, именно на световното в Италия се нареди на 7-ата позиция.
Дали тези рокади са едно носталгично намигване? Така ли е по "професорски"? Всъщност, Силвано, най-важният изпит начело на България предстои! Този път поправителна сесия няма да има!
