„Левски ще бъде на върха”, „Имам нужда от време”, „Няма пари за селекция, но се борим за евротурнирите”. Колко много пъти в последните 12 години чувахме тези реплики от треньорите в „Левски”. Съдейки по действията на предишно и настоящо ръководство, тенденцията ще продължи. Защо ли? „Треньор” е мръсна дума на „Герена”. Всеки, дръзнал да седне на „горещия” стол, си тръгва с побелели коси, изпилени докрай нерви и смачкано самочувствие. Оказва се, че ръководителите може и да се тупат в гърдите, че имат доверие и уважение към треньорите, но практиката показва друго.
Ясно е, че да си треньор в „Левски” не е лесно. Тази работа е съпътствана от напрежение, очаквания, натиск, безсънни нощи. Погледите на половин България са насочени към наставника, медиите дебнат за всяка стъпка встрани от правия път. Малцина обаче осъзнават, че наставниците в последното десетилетие са били мачкани, отхвърляни и заклемейни като „некадърни”.
Откога датира този „навик” на „Герена”? Връщаме се 12 години назад. Тогава на „синята” скамейка сяда Станимир Стоилов. В рамките на 4 години той съумя да влиза във фолклора на клуба, носейки титли и най-вече еврослава. Акцентът обаче идва след този прекрасен период за клуба.
Първият изплют и изхвърлен от системата „Левски” беше Емил Велев. Макар че донесе шампионската титла, и то след успех в дербито с ЦСКА, Тодор Батков реши, че е време за промяна. Забележете - рокадата идва насред лятото, когато са мачовете в Европа. Грешка, която впоследствие беше повторена многократно.
Следващите в торнадото бяха Ратко Достанич, Антони Здравков, Ясен Петров, Георги Иванов, Николай Костов, Илиан Илиев, Николай Митов, Славиша Йоканович, Хосе Мурсия, Стойчо Стоев и Люпко Петрович. Всеки един от тях акцентираше върху проблемите, които има вътре в клуба. Не мълчеше и за атаките отвън, пък дори дошли от „нашите”.
Каква обаче беше реакцията на ръководството? Промяна в медийната политика, тежък разговор с треньора, който си бил позволил да огласи неща от „кухнята” или пък...уволнение. Сякаш с освобождаването на наставника се замитаха проблемите под килима. Да, ама не. Те си остават и се разрастват до степен, че започва да се улавя непоносима миризма. Миризмата на нещо гнило.
А гнилото е, че в „Левски” няма достатъчно добра структура, няма финансови средства, няма комуникация с привържениците, а има големи амбиции. В крайна сметка има ли нещо лошо, че си назовал трудностите с истинските им имена, че си поискал по-силни играчи, за да се пробваш за титлата? Само в нашата криворазбрана действителност може да те упрекнат, че си амбициозен и трябва от тиква да градиш каляска.
От години в „Левски” се говори за „свиване на бюджета”, „таван на заплатите”, „липса на финансови средства за трансфери” и т.н. Щом положението е такова, защо не се остави треньорът на спокойствие - да си избере екип, да не му се бъркат в работата, да се подпомогне финансово (колкото е възможно) и най-вече - да се борят за него. Да не се позволява на онези „отвън” да пораждат съмнения за евентуална смяна, да стоят зад него дори и при непредвидена загуба.
Най-близко в тази насока беше Стойчо Стоев, но и него ураганните ветрове го тласнаха безвъзвратно в торнадото. Точно той е последният треньор, когото феновете аплодираха на изпроводяк, а играчите прегръщаха искрено. На кой от ръководството му пука за това?! Бяха си наумили, че е време за промяна, пък какво от това, че човекът не изкара и два сезона?
„В историята вече всичко се е случвало, но народите и правителствата никога не са си правили изводи и не са извлекли за себе си тези уроци, които би следвало да се извлекат от историята”, е казал Георг Хегел. Мъдрите думи с абсолютна сила важат за управителите в „Левски”. Промените, които се правят с подобна честота, водят до голяма каша.
Играчите току се нагодят към концепцията на треньора и – хоп, идва нов човек в съблекалнята. Да не говорим за момента, в който се правят рокадите, често крайно неподходящ.
Сега в торнадото „Левски” за втори път се впуска Елин Топузаков. Сега до него ще бъде Асен Букарев. Помните ли, че точно Топузаков даде по-дълготраен шанс за изява на братята Цоневи, Мисяк, Орачев и други? Това не беше оценено и бившият защитник сдаде поста, а младите отново останаха на заден план. Надеждата на „сините” фенове е, че специалистът няма да изневери на себе си и пак ще заложи на футболисти от школата.
Да, ама договорът му е до Нова година! Самият Топузаков обяви, че не иска да е временен вариант. Съдейки по практиката от последните години в клуба, по-добре той и Букарев изобщо да не се разполагат комфортно на новите си бюра. Не е нужно да си пророк, за да разбереш, че от 2017 г. „Левски” ще има нов треньор. Пък дори и Топузаков да преизпълни задачите, какво от това? Все ще има нещо в работата му, което няма да се харесва от управниците.
Историята я има, за да се повтаря. Тази на треньорите на „Герена” вече и малките я наизустиха, но ръководителите не си взеха поука от нея. Да си наставник на „Левски” е по-трудно от всякога. Изисква се кураж, любов към клуба и железни нерви, за да излезеш непокътнат от торнадото. Наслука на печелившия!
