След броени дни предстоят двата най-важни и интересни мача за националния отбор по футбол. Момчетата на новоназначения треньор Петър Хубчев гостуват на фаворитите в групата Франция и Швеция и след изстраданата победа над Люксембург могат да продължат по пътя нагоре или три стъпки след началото да „отпишат“ поредната война.
Без излишни очаквания
Включването на Петър Хубчев се оказа изключително позитивно. Успял да запази името си на един от позитивните герои от „американското лято“, бившият треньор на Берое звучеше изключително адекватно по време на представянето си начело на представителния тим.
„Опитвам се да бъда умерен реалист... Искам да убедя момчетата, че трябва да дадат всичко от себе си в тези срещи. Футболистите трябва да ни повярват, че това което ще искаме да направят е правилно е. Аз ги видях днес, мисля, че всичко е наред. Отборът е над всички. Над всяка звезда, над треньора, над домакина. Повече себераздаване, това ни трябва“, обяви Хубчев. С оглед на изключително неподходящото време за треньорски рокади, специалистът казва правилните неща – няма недостижимо високи цели, няма желание за кардинални промени, няма излишен и параден ентусиазъм.
И приоритетите са ясни – „най-важното е желанието за игра в националния отбор. Подмладяване, но не на всяка цена като някаква фиксидея. Ще обърнем внимание на младите и те ще го усетят, но няма да го правим самоцелно“, каза още новият селекционер на „трикольорите“. Всичко това звучи супер, дано не остане само на думи.
По дрехите посрещат
Малко след представянето на новия треньор, националите показаха и новите си екипи (можеше да се случи и преди мача с Люксембург, за да започнем кампанията подобаващо, но да не бъдем максималисти, пък и с оглед на ситуацията даже се получи изненадващо добре). Екипировката е в чест на годишнината от Априлското въстание, издържана е в цветовете на трибагреника и в дизайна са интегрирани емблематични елементи като знака с лъв и щит (базиран на герба от времето на Фердинад), гравирано черешово топче, традиционна шевица, както и надписите „АПРИЛЪ 1876“ и „Българи юнаци“.
Самият факт, че представителният отбор има нов и тематичено разработен специален екип, е достоен за поздравления. Допълнителен плюс е, че екипите визуално изглеждат много добре. Още по-добре е, че идват в момент на „промяна“ и направо визуализират повратния момент за националите по пътя към Световното.
Лошият момент няма как да се промени
Каза го и самият Хубчев – този период е най-неприятният за треньорска смяна. Първо – вече започнахме кампанията и бившият треньор гласува доверие на едни футболисти. Второ – те не показаха кой знае какво срещу Люксембург. Трето – точно сега идват най-трудните мачове. Към това добавяме пословичния комплекс от Швеция и страховитите имена във френския тим, а картинката започва да изглежда плашеща. Дори и Хубчев да направи чудеса в „създаването на отбор от приятели“, противниците са изключително сериозни, а капацитетът изглежда недостатъчен. Към това добавяме и вътрешното недоверие от „футболните хора“ (тип Венци Стефанов), тъжната картинка със столичните грандове, все още неясната схема с новосформираната Първа лига и постоянното ехо от котерийните борби в ръководството на родния футбол. Да направим каквото и да било в тези квалификации ще бъде героизъм, футболна аналогия на този от преди 140 години, за който си спомняме чрез новите екипи.
Този отбор няма фенове
Форумните излияния по адрес на националите след последните мачове от миналите квалификации, формата на последните и фактът, че титулярите в клубните си отбори се броят на пръстите на едната ръка, тоталната липса на доверие в големите клубове (най-вече драмата с ЦСКА и все така неясната собственост и „силни хора“ в Левски, полупразният стадион на първия мач от поредния европоход на Лудогорец, празните стадиони на мачовете от уж създадената в интерес на „малкия фен“ Първа лига – всичко това говори за отлив на подкрепа от иначе така обичания футбол.
На хората явно им писва все повече и повече от драмите в родния футбол, а следствието е, че дори и националите не могат да разчитат на подкрепата, която би трябвало да заслужават. Въпрос на отношение и резултати е това да се промени още в тази кампания.
Няма да е никак лесно (даже точно обратното), но пък защо да не се замислим за малко по-далечното бъдеще. Формат с 48 отбора на Световно е поредният шанс, който мечтаещите „на едро“ хора във ФИФА ни дават. Сега може и да е най-доброто време за ново начало – някакво особено пределно време, напук на проблемите и реализма.
