Симона Петкова - момичето от града на хумора и сатирата Габрово. Не на шега обаче, започва от малка да се занимава активно с футбол. На 16-годишна възраст за пръв път излиза на игрището с отбор.
"Аз не съм момиче, което играеше с кукли. Бях постоянно с момчетата. Не се отличавах от тях. За мен ценният подарък беше топката и най-вече гуменките, с които играехме на цимента, защото тогава, по мое време, нямаше бутонки, както сега, а само гуменки", споделя Петкова, връщайки се към спомените от детството.
"Гледах дербито "Левски" - ЦСКА и си спомням, че съм се прибирала от вън, за да гледам мача. Фенка бях на ЦСКА и за мен Христо Стоичков е един от старите футболисти, на които бих подражавала и бих взела за пример"
"Израстнала съм без баща и в бедност. На 16 се преместих в София, за да играя футбол и да следвам моите мечти. Наложи се да започна работа, за да се издържам. На пълно работно време. В един момент ми дойдоха в повече тренировките, образованието, мачовете, напрежението и тялото ми не издържа - припаднах на касата на работа, което беше истински шок. Тогава взех решение да работя на 4 часа, за да издържам физически. Нямаше шанс да спра да играя футбол и да прекъсна образованието си"
"Бих казала, че съм доста смеличка. Искаш, не искаш, животът те притиска. Ако искаш сигурност, може би не трябва да се занимаваш с футбол. За мен той е цел и мечта, крепеше ме. Когато отида на терена и процъфтявам. Имам страшно много енергия. Може би той ме спаси да смогна с всички неща"
"Моят режим си го пиша аз, не съм ходила на диетолог. За мен е мания. Храненето ми е много стриктно. Не ям пържено, избягвам газирано, алкохол, но си позволявам манджичките на мама", разказва Симона.
Българката играе за втория в класирането в Серия "Б" на Италия - "Сан Марино", и е единствената чужденка в отбора.
"Сега нещата са малко по-добре. Тренирам много допълнително. Особено мания са ми коремните мускули и за тях е малко странно. В съблекалнята знаят, че имаш коремна мускулатура и впоследствие искат да те попитат да правим упражнения заедно. Мисля, че това ми помага да се сближа много по-бързо с момичетата"
Младата българска футболистка рядко изключва мислите си от любимата игра, но когато го прави, то е за да се отдаде на другото си хоби.
"Моето хоби е четене на книги, пиша книги. Даже имам две публикувани. Чрез тях искам да покажа моята перспектива за живота. Книгите са много позитивни. Аз съм един страхотно позитивен човек и се опитвам да вдъхновявам и мотивирам хората да бъдат малко по-положителни, малко по-щастливи, малко по-смели и да преследват мечтите си"
Преди да играе в Италия, Симона Петкова се състезава в Англия за популярния тим "Уотфорд". На Острова я приемат по-топло и близостта с феновете ѝ допада. Точно там намира и най-големите си почитатели. Среща ги и на допълнителната си работа, а именно зад касата на верига за бургери.
"Даже съм давала автографи на работа, на касата. Така се случиха нещата, че ме разпознаха и идваха хора, които ми искаха автограф. Беше голям смях на работа. Всичко се прие в много положителна насока, че някой е известен. Ставаха шеги, майтапи. Беше много приятна изненада", разказва Петкова.
Женският футбол в световен мащаб търпи сериозно развитие, а зрителският интерес е повишен многократно. Разликата в заплащането между жените и мъжете обаче остава сериозна.
"Само в Америка се взимат еднакви заплати. В Италия аз мога да кажа, че едно 10-15 пъти по-малко се взема при жените. Дори и в "Ювентус" и "Милан" до ден днешен не са разпознати като футболистки професионалистки. В Англия са много напред. Вече са с професионални договори, имат телевизионни права, момичетата са вече разпознаваеми лица като футболистки. За мъжете е смешно да се чуе, че аз съм футболистка. Това си е присмех, подигравка, обидно ми е. Забелязвам, че повечето футболисти, особено по-възрастните, знаят за женския футбол и така малко по малко дават гласност. Приемат факта, че жените могат да играят футбол, гледат мачове, харесва им, викат момичета да играят с мъжете, за да видят, че и ние можем да ритаме топка"
У нас женският футбол е далеч от нивото, което е достигнато на Запад.
"Женският футбол в България е на аматьорско ниво. Момичетата, както мен, ходят на работа, на училище и играят футбол от понеделник до петък. Тук е въпросът да си зададем защо няма национален отбор жени и как би мотивирал едно дете, което излиза от девойките и трябва да играе при жените? Има първенство жени, но няма национален отбор. Как да мотивираш ти едно момиче да остане фокусирано и да дава всичко от себе си? Защо да не се даде шанс на жените при положение, че виждаме, че мъжкият национален отбор не се справя много добре? Нивото в България не е високо, въпреки че футболистите ни са "звезди". Надявам се един ден и ние да успеем да достигнем тази популяризация, това търпение. Ние искаме всичко да се случи бързо. Няма, женският футбол ще се развие и след 5 години. Нещата ще са много по-добре. Просто трябва да бъдем търпеливи"
Послание от Петкова за финал: "Никога няма да забравя, че трябва да вярваш в себе си, да не те плашат трудностите и ако преследваш мечтите си и правиш това, което ти харесва, ще се отворят вратите за теб един ден"
