“Ще вляза в историята!” - тези думи заявява 21-годишният Крис Никич преди старта на тазгодишния Айрънмен. Надпреварата, в която всяка година стотици се състезават в три дисциплини - плуване, колоездене и бягане.
И Крис го прави. Влиза в историята, като първият участник със синдром на Даун, който пресича финалната линия. Въпреки че по време на всяка дисциплина Крис получава подкрепата от своя партньор, той спазва всички останалите правила на надпреварата. За по-малко от 17 часа младежът се справя успешно в трите дисциплини - близо 4 км плуване, над 180 км колоездене и 42-километров маратон.
В 42-годишната история на Айрънмен стотици хиляди спортисти са тествали своята сила, дух и воля по целия свят. Участието на Крис е вдъхновение за милиони по света, които не осъзнават колко безграничен е потенциалът им. Едно 21-годишно момче, получило етикет – дете със Синдром на Даун още при раждането си, изнася урок по живот на всички нас.
Всеки ден Крис Никич се събужда и се зарича да бъде с 1% по-добър. Това е простата, но мощна философия, към която се придържа. А, на 7 ноември, когато влиза във водите на Мексиканския залив, той не се състезава само за себе си. Той се бори и за милиони, живеещи с увреждания, на които често и от най-ранна възраст им се казва какво могат и няма как да променят съдбата си.
Бащата на Крис - Ник Никич, може да напише цял списък с препятствията, които синът му е срещнал дотук в живота - сърдечна операция на пет месеца, синът му не може да ходи до 4-годишна възраст или да яде твърда храна, има множество операции заради слуха. Списъкът продължава, но в съзнанието на Крис нищо не е непреодолимо. И когато хората му казват, че не може да направи нещо, той просто казва: "Гледайте ме и ще ви докажа, че грешите!".
През годините родителите на Крис също имат съмнения за сина си. Причината е, че отвсякъде ги залива негативна информация за това какво не могат децата със синдром на Даун. Рядко обаче някой говори колко много всъщност могат да постигнат. Крис показва на родителите си, че може – първо той се включва в триатлона по време на Special Olympics през миналата година, след това през октомври плува 1 км в открити води. Завършва успешно, а след излизането на сушата традицията повелява да напише нещо на стената на най-близката къща. С черен маркер той пише - „Крис Световният шампион“.
След като разбира, че до този момент никой със синдром на Даун не е участвал в Айрънмен, 21-годишният младеж започва историческото си пътешествие. Тренира усърдно през цялата зима и пролет, Крис става първият човек със синдром на Даун, завършил половината надпревара през месец май тази година, тъй като състезанието е прекъснато заради COVID-19. Оттогава той продължава да работи усилено, като спортува средно по 30 часа на седмица, учи и много често става в 5 сутринта, за да тренира преди училище. След учебните занимания, сценарият отново се повторя – тренировка и още една, и още една.
Определя бягането като най-трудната дисциплина от триатлона, но и най-любимата. 1-процентовата философия на Крис се оказа толкова ефективна, че сега той изнася мотивационни речи по темата, споделя гордо историята си, като на една от срещите е имало около 1000 души. Тренировките, публичните лекции, които изнася, постоянните запознанства – всичко това му носи социализацията, с която много малко хора със синдром на Даун могат да се похвалят.
Подвигът на Крис по всяка вероятност ще намери място в Книгата за рекордите на Гинес. Най-големият му успех обаче е, че той вдъхнови хиляди хора по света. Това е може би една от най-положителните истории на 2020-та година, в която имаме нужда от герой. Някой, който да ни вдъхнови и да ни напомни, че всичко е възможно. Този млад мъж може да не промени вашето възприятие за света, но трябва да промени нашето възприятие за хората. Защото ако той може да направи това... какво можеш да направиш ти? Нещо, което никога не си мислил за възможно?
