В ски-скока има безброй емблематични фигури. Една обаче е неподражаема. Ако се опрем на статистиката - името му е Еди Едуардс и е първият британски представител на зимна олимпиада. Участва на игрите в Калгари през 1988 г. Тази суха рамка обаче е твърде тясна за ексцентрика, станал световно популярен с прякора си Еди Орела. До голяма степен благодарение и на едноименния филм, в който главната роля бе поверена на Хю Джакмън...
Защо Еди е толкова специален? Той няма нито една титла, а най-голямото му постижение е, че изобщо оцеля. Едуардс прилича на всичко друго, но не и на олимпиец. Излишни килограми, очила и катастрофална техника. Аутсайдерът на шанцата обаче се превърна в любимец на феновете и във вдъхновител на цяла една нация.
Малкият Еди има мечта и тя е свързана с петте преплетени кръга. Опитва най-различни спортове, но повечето (меко казано) не му се отдават. За капак момчето страда и от хронични проблеми с коленете.
Отхвърлен от националния отбор по алпийски ски, Едуардс се оглежда за неразработена ниша. И я открива в ски-скока. По това време във Великобритания този спорт на практика не съществува. Което е чудесна новина за очилатия ентусиаст - той е първият и единствен член на тима. Конкуренция просто няма.
Ако повечето състезатели започват да тренират на 6-годишна възраст, Еди прави първия си опит на 22. Да намери спонсор е на практика немислимо. Издържа се сам и пътува из Европа в опит да си осигури квота. Работи като шпакловчик и временно живее в психиатрична клиника, за да не плаща наем. Именно там научава, че се е класирал за игрите в Калгари.
Чудакът се превръща в сензация още с пристигането си. Започва всяко интервю с широка усмивка и с предупреждението, че всеки скок може да му е последен. На самата олимпиада смайва експертите с невъобразим стил, включващ размахване на ръцете. Оттам и Еди Орела...Приземява се на 55 метра, което заслужено му отрежда последното място. За сравнение - шампионът печели със 130.
Публиката обаче го обожава. А на церемонията по закриването тогавашният президент на МОК Хуан Антонио Самаранч го споменава в речта си. "Някои извоюваха злато, други поставиха рекорди, а един човек полетя като орел."
Две години по-късно е приет значително по-строг регламент и Еди вече няма шанс за квота. Британецът обаче е на върха на славата. Издава книги и видеокасети, записва песен (на финландски, който иначе не говори!), снима се в реклами. И въпреки това успява да банкрутира...
Орела обаче никога не се отказва. През 2003 г. се дипломира като юрист от университета в Лестър. Избран е за факлоносец на игрите през 2010 г. във Ванкувър. Става радио водещ в Би Би Си. И никога не отказва интервю. "Аз съм Джордж Клуни на ски-скока. Истинска секс машина в белия керван. Фенките просто не можеха да ми устоят. Постоянно водех по някоя в караваната."
Ето че дойде денят, в който Еди полетя отново. При това там, където започна всичко - в Калгари. Над 1000 зрители дойдоха да видят 53-годишният Едуардс на шанцата. И бяха възнаградени с шест опита, най-добрият от които с резултат 24 метра.
Добра работа, Еди!
