Едно 17-годишно момиче от Тетевен безстрашно натиска газта на своя 250-кубиков кросов мотор и се спуска по стръмните трасета на Алпите с колело. За да се приземи до златото на Световната и Европейската купа по планинско колоездене в един сезон. Това е Изабела Янкова, която ни води в Стара планина, близо до своя роден град Тетевен.
Световната шампионка при девойките в спускането е оставила своя велосипед този път.
"Тук карам мотор, когато нямам стартове. Тренирам с мотора, докато колелото си почива през зимата. В ранглистата съм първа, затова с баща ми решихме да е така и за мотора.", разказва тя.
Изабела черпи вдъхновение от родния край за нови победи. И знае всички имена на върховете наоколо.
"Това е Гледката. Доста върхове ни заобикалят... Това там е Петрахиля, това там е Равни камък, също така има и Острич, зад нас е Трескавец…", показва тя красотата на Тетевенския Балкан.
Именно местата около Гледката стават импровизирана писта за Изабела - мястото където полита от първия си скок до състезанията по планинско колоездене из целия свят.
"Ако си пръв, си в зелено. Ти го виждаш, когато доближиш до финала вече. Аз си спомням този момент как на шампионата, който беше най–важното състезание, видях, че съм зелена и съм най–отгоре. Почувствах се все едно излитам. Отидох при баща ми, той е първият човек, който ме чака на финала и го прегърнах и се разплаках", разказва Янкова за спускането във Вал ди Соле, Италия.
Малко след историческите успехи на Изабела този сезон един от престижните клубове за планинско колоездене във Франция се свързва с нея. Тя продължава да съчетава спорта с ученето. В момента Изабела е в 11-ти клас в Тетевен и учи програмиране.
"Ако не си мързелив и отделяш време, може да се справиш. Аз много си харесвам града, не само защото е красив, но и заради моето семейство. Малко ще ми е трудно да живея някъде другаде, но не виждам потенциал в този град. Важното според мен е никога да не забравяте корените си и може да посещавате вашите родители, дори когато живеете надалече", казва тя.
Колко далеч иска да стигне тя?
"Много далече. Искам да направя много неща - за българските деца, които се занимават с този спорт. Просто усещам по някакъв начин тяхната енергия. Ходих на посещение на моята стара класна учителка и децата се бяха подготвили за мен - бяха нарисували картички, рисунки, всички ме прегръщаха и задаваха въпроси. Всеки човек трябва да мечтае според мен, независимо колко големи са ти мечтите, всичко е възможно просто трябва да се трудиш"
