на живо

Богатството да бъдеш роден на Балканите

И да нямаш нужда от китайски милиони

Facebook

Шумни, прости, несъобразителни, мързеливи... Според мнозина това са главните определения за хората, родени на Балканския полуостров.  По една или друга причина българи, сърби, хървати и т.н. са си изградили подобна репутация. Най-вече в Западна Европа и страни като Великобритания, Германия и Франция. Истината обаче е, че освен всичко балканците са талантливи, скромни, изключително предани и честолюбиви. Поредното доказателство за това идва от Италия.

През последните няколко трансферни прозореца Китай подлуди световния футболен пазар. Особено впечатление направиха покупките на Оскар и Тевес. Бразилецът и аржентинският му колега се превърнаха в двамата най-скъпоплатени играчи в света.

Един хърватин – Никола Калинич, наскоро получи възможност да се нареди близо до тях по възнаграждение. Нападателят обаче отказа офертата на „Тяндзин Куанджин” и показа какво е да си истински богат.

29-годишният таран получи предложение за годишна заплата от 10 млн. евро на сезон в азиатското първенство.

В "Тяндзин" той щеше да играе под ръководството на италианската легенда Фабио Канаваро. Съвсем наскоро Аксел Витсел подсили състава на бившия защитник на Италия. Амбициите на клуба са да се бори за призовите места в местната лига. Въпреки това Калинич остана верен на „Фиорентина” и европейския футбол.

Така Никола демонстрира и защо балканските играчи са изключително уважавани в Серия А.

Двама българи, 6 босненци, 16 хървати, 6 гърци, 13 сърби, 7 румънци, 7 албанци, 3 македонци, един черногорец, 6 словенци и дори един косовар защитават цветовете на елитните италиански отбори. С тях общата бройка на представителите на Балканите в първото ниво на местния футбол достига 68 човека. Или повече от 3 пълни състава с богати играчи.

Но богати не в смисъла на Оскар, Тевес, Витсел, Демба Ба, Джаксън Мартинес, Рамирес и т.н... Дори не и такива, които изкарват по 1 247 812 паунда на секунда. Тези са бедни... Богати, в смисъла на предани играчи, които не забравят, че преди всичко са футболисти. После са милионери, трупащи несметни богатства.

Богати, в смисъла на това, че са родени на Балканския полуостров. В Южна Америка футболът бил религия? Погледнете пак списъка на милионерите в Китай. После добавете към него Алеш Тейшейра, Паулиньо, Фреди Гуарин и Езикиел Лавеци. Сетете се как през 2013 г. Фалкао избра „Монако” пред „Манчестър Юнайтед” и „Реал” Мадрид... Примерите могат да продължат до безкрай. А за колко подобни „балкански" решения се сещате?