Навръх 51-ия си рожден ден легендата на българския футбол и бронзов медалист от световното в САЩ Цанко Цветанов гостува в предаването "Преди обед" и разказа любопитни и доста забавни случки от своя живот.
"Странно се чувствам на 51 години. За първи път съм в студио на рожден ден. По принцип обичам да празнувам по-скромно", каза Цветанов. - "У дома със семейството ще празнувам. Налага го обстановката. Нормално е човек да се пази, от здравето по-важно няма", добави той.
"Последната година мина спокойно в тесен кръг. Сега съм в творчески отдих. Започнах да осмислям живота си. Използвах момента да опозная дъщеря си. Тя вече е студентка. Тя е по-доброто мое копие", каза бившият играч на "Левски" и "Етър".
"За радост аз обичам футбола. Това ми е хоби и професия. Времето за равносметка ми показа и колко много съм загубил. Не съм спечелил само. Но имаше много лишения", каза той.
"Първият ми спомен е мач между "Левски" и ЦСКА на черно-бял телевизор. Дядо ми ме направи левскар. Баща ми е цесекар, брат ми беше неутрален. Може би съм станал левскар, за да има интрига вкъщи", казва с усмивка той.
"Времената бяха по-различни. Бях на село, имахме една сладкарничка там. Аз обожавах сладкото. Вафлата беше 5 стотинки. Но дядо ми караше да викам "Само Левски" всеки път, когато исках вафла. И за виках силно "Само Левски" и той ми даваше 5 стотинки за вафлата. Така от любовта към сладкото, дойде и любов към футбола", добави бившият защитник.
Относно първите си стъпки във футбола, той разказа: "На село децата отраснахме с топка. Имаше едни стари топки с плондир и отгоре се връзваха. Не знам дали някой ги помни. Ритахме на поляната. Бяхме група от десет деца, Два-трима мои приятели. Сашо Ангелов е единият от тях. Бяхме всички добри футболисти. Директорът беше много запален, учителят по математика също. Играехме със съседните села. Ритахме със селото на Анатоли Нанков, което беше близко до нашето. Редовно ни биеха. Един път ги побихме, отидохме на републиканско. После ме видяха от "Етър". Аз обаче не исках да отивам. Влязох в спортното училище насила. Даже малко закъснях. Влязох в клас. Седнах до едно момче в часа по история, говорихме си за футбол с Иво Балъков - брата на Краси", сподели Цанко.
"Нищо друго не ми е минавало през ума. Аз обичах топката и да играя. Не съм мислил за професионална кариера. Играхме на европейско за юноши в Гърция, станахме шести. Помня го заради Чернобил. Прибрахме се от Гърция и аз отидох да ям череши. Една година играх в "Академик" Свищов. След това се върнах в "Етър" и с Георги Василев постигнахме много", заяви той.
Цветанов си спомни и за Трифон Иванов. "С Трифон се знаем още от спортното училище. Той ни беше идол. Той беше по-голям от нас. Всички искахме да приличаме на него - с дългата коса. В националния отбор се сприятелихме повече. Той се грижеше за мен да нямам проблеми", каза още Цанко.
"Спомням си, че получих предложение за Япония пред световното първенство - за милион долара. Отказах го, защото исках да правя кариера в западна Европа в големите първенства. Тогава ми повлия Трифон. Каза ми: "Рано ти е за Япония. На 31-32 години може. Но ти трябва да правиш кариера в Англия, Германия, Испания". Тогава така мислехме повечето", допълни той.
"През 94-та година имаше двама играчи - Наско Сираков и Боби Михайлов, които имаха опит от световното. Очакванията бяха да постигнем първа победа. Режимът беше достатъчно свободен. Но ние се готвихме сериозно. Покрай Стоичков, Емо Костадинов и ние започнахме да си вярваме, че сме достатъчно добри и, че можем. Не ни натискаха. На това се дължи и големият успех, според мен. Ако събереш 25 мъже, нищо чудно да избухнат скандали. При нас нямаше такива неща. Всеки в свободното си време можеше да разгледа Америка, например. 45 дни изкарахме там", допълни той.
"В началото бяхме без приятелки и съпруги. Като се разбра, че ще останем, дойдоха и те. Най-тъжно беше след първия мач. След успеха над Гърция се успокоиха нещата. Минахме групата и мечтите дори бяха за финал. Събирахме се по басейна. Димитър Пенев, Йордан Лечков, Бончо Генчев имаха рождени дни", добави той.
"Международната премия беше 180 лева. С "Етър" всяка година ходихме в Силиция - 3 мача по 180 лева бяха огромни пари. В Шотландия спечелих най-много пари. Ходих по ресторанти, по дискотеки. Даже ходих и на казино. В Шотландия затваряха пъбовете. А казиното работеше до 4. Съпругата ми Теодора и тя беше с мен", разказа Цветанов.
"Един път съм се сърдил на жена ми - след като паднахме от Италия. Тогава още бяхме приятели. След мача - аз съм болен. Недоволен съм. Полуфинал е... как може. За себе си съм играл най-зле. Седя в автобуса. По едно време поглеждам през прозореца. И я гледам моята приятелка прегърнала Паоло Малдини и се снима с него. Врага! Този, който ни взе финала на световното... Два дни я наказах с мълчание. Не исках да разговарям с нея", разказа той.
"Друга случка! Година по-късно станахме шампиони с "Левски". Предстоеше последният мач. Бяхме станали шампиони. И помолих Иван Вуцов да сменим мача, тъй като трябваше да се женя. Това беше три дни след победата над Германия с 3:2. Смениха я", добави той.
"Работи ми се отново като треньор. Имаше наскоро предложение, но не се случи. Ние сме в екип със Станимир Стоилов", добави Цанко Цветанов, който постигна големи успехи с Мъри в "Астана".
