Представете си, че има нещо, което може да съсредоточи в себе си любовта на милиони, но такава… чиста, без задни мисли и само с една цел – да се чувстваш горд от избора си. Сега си представете ЦСКА – отбор с 31 титли, 20 купи на България и неизброимо количество фенове по трибуните – в студ и пек, на първо и последно място, в години на европейска радост и фалирало разочарование. Не е ли едно и също?
Ще ви кажа и друга „тайна” – тази любов на привържениците не е преставала цели 70 години!
Днес (5 май), от трибуните на националния стадион „Васил Левски”, съвсем близо до любимия „Българска армия”, феновете отново ще заявят своята признателност към „червените” за това, че правят ежедневието им по-цветно и по-емоционално, за това, че им отвръщат с любов от терена.
Да се върнем през далечната 1948 г. на същия този 5 май. Тогава се дава началото на „Септември към ЦДВ” – обединение на „Септември” и клуба на Централния дом на войската.
Веднага след сливането тимът играе мач срещу… „Левски”. Първата среща (на 5 май) завършва с победа на „сините” с 1:0. В края на шампионата обаче новият тим ликува с титла в ръце след загуба с 1:2 в първата среща и победа с 3:1 във втората пак срещу „Левски”.
Обединението трае само 8 месеца преди двата отбора да се разделят, а „Септември” да изпадне в долна дивизия. Пътят на „червените” продължава под наименованието ЦДНВ (Централен дом на народната войска).
Сезон 1949/1950 обаче не се доиграва, тъй като първенството се реформира. В новия шампионат влизат 5 отбора от София, а в квалификациите „червените” са 6-о място. С решение на министерството обаче е вкаран и шести тим – сборен от най-добрите играчи на ЦДНВ, „Ботев”, „Сливен” и „Черно море”. Той носи името „Народна войска”, а още през следващата година играчите на „червените” преобладават. През 1951 г. бъдещият ЦСКА постига най-голямата си победа в първенството – 12:0 срещу „Торпедо” Русе.
Следват едни от най-славните години в „червената” история – спечелването на 10 титли ( 9 от тях поредни). Треньор през всичките тези години е Крум Милев. Той води тима и в първия мач в евротурнирите – на 21 октомври 1956 г. срещу „Динамо” Букуруещ. Срещата завършва с убедителното 8:1 за българския представител.
Началото може да е разгромно, но в следващите години именно европейските клубни турнири са мястото, на което тимът и привържениците се опитват да изпъкнат. Свикнали с победите над „вечния враг“ „Левски“ и другите конкуренти у дома, „червените“ не се страхуват нито от „Барселона“ (2:2 в София през 1959г.), нито от другия европейски гранд „Ювентус“ (победа с 4:1 в София през 1960 г.). През 1962 г. пък „жертва“ пада сръбският „Партизан“ (4:1 в Белград).
Сезоните между 1963 г. и 1965 г. обаче костват поста на Милев, тъй като „червените” записват непрестижното 11 място. Диригентската палка поема първо руснакът Григорий Пинайчев, а след това Стоян Орманджиев. Именно последният привлича в редиците на ЦСКА Димитър Пенев от „Локомотив“ София.
Успехи! Успехи! Успехи! „Червените“ не могат да бъдат спрени не само у нас! През 1967 г. ЦСКА играе полуфинал за Купата на европейските шампиони! Нещо немислимо за друг български отбор тогава. Жертва на ЦСКА по пътя към четворката на най-добрите клубни отбори на Стария континент падат малтийският „Слима“, „Олимпиакос“, „Гурник“ Забже и английският „Линфийлд“. Спирачка на „червения“ възход дава силният тим на „Интер“ и то след 3 изключително оспорвани мача.
Обединението със „Септември“ през следващия сезон прибавя към името на тима „Септемврийско знаме“. Орманджиев подготвя своите възпитаници за нов голям етап в историята. За целта той привлича от „Берое“ Петър Жеков.
Новостите в тима обаче влияят на представянето у дома, където „червените“ не са много убедителни. Манол Манолов поема отбора през 1969 г. за да започне 70-те с 3 поредни титли. През 1971 г. финландският „Хака“ е буквално прегазен с 9:0 - победа, която и до днес си остава най-изразителната за ЦСКА в европейските клубни турнири. Година по-късно „Барселона“ е на колене. На приятелския турнир „Жуан Гампер" Димитър Пенев и Димитър Марашлиев не се замислят преди да пратят топката във вратата на именития си съперник.
„Убиецът на легенди“ – прозвището дадено на „червените“ заради поредната паметна европейска победа. Жертва е „Аякс“, годината 1974. На препълнения стадион "Васил Левски" ЦСКА изнася най-силният си европейски мач до момента и успява да победи с 1:0 с гол на Димитър Марашлиев. В продълженията точен е Стефан Михайлов и така звездният „Аякс“ е елиминиран.
ЦСКА трябва да почака до 1980 г. за своята 20-а юбилейна титла. През това време „червените“ успяват да победят „Ювентус“ (1975 г.), а Димитър Пенев да прекрати активната си футболна кариера. „Червената“ общност обаче бързо намира нов любимец в лицето (и ръцете) на легендарния вратар Георги Велинов.
Новото десетилетие носи само позитиви – 4 поредни титли завършват своя път във витрината на тима. Голямата заслуга за това е и на треньорския тандем Аспарух Никодимов – Димитър Пенев. В отбора са привлечени Стойчо Младенов и Ради Здравков, които са в основата на победите над „Нотингам Форест“ – действащия европейски първенец, с по 1:0. През 1982 г. пък тимът играе втори полуфинал за Купата на европейските шампиони. По пътя си „армейците“ отстранява „Реал“ Сосиедад, „Гленторан“, и „Ливърпул“ с общ резултат 2:1 от двете срещи (Стойчо Младенов вкарва и двата гола за ЦСКА в реванша) и на полуфинала среща „Байерн“ Мюнхен. В първия мач ЦСКА повежда с 3:0 до 18-тата минута, а крайният резултат е 4:3 в полза на „червените“. Във втория мач обаче българският тим губи с 4:0.
1985 г. е повратна за българския футбол. Двата най-големи тима – ЦСКА и „Левски“ са разформировани след скандално сбиване по време на финала за Купата на България. Треньор на „червените“ е Димитър Пенев, а в тима блестят имената на Христо Стоичков, Емил Костадинов и Пламен Марков.
Камата е наказан първоначално да не играе футбол до живот. По-късно обаче санкцията е смекчена, а отборът е прекръстен на „Средец“.
Новото название на тима носи не само късмет, но и 3 титли на „червените“ - 1987, 1989 и 1990 г. Сезон 1988/1989 пък е един от най-силните за отбора в Европа. Момчетата на Пенев достигат до полуфинал в турнира за Купата на носителите на купи, но „Барселона“ този път е подготвена и не позволява нова изненада. Каталунците обаче забелязват, че един от играчите с червени фланелки има потенциал. Легендарният треньор Йохан Кройф иска в състава си Христо Стоичков (който е отбелязал 3 гола във вратата на „Барса“), а неговата дума е закон! Този трансфер дава началото на приказната кариера на Камата.
Промените в държавното ръководство се отразяват и на „червените“. През сезон 1989/1990 те окончателно избират името ЦСКА – „Централен спортен клуб на армията“. Под това название тимът играе и на четвъртфинал за Купата на европейските шампиони и печели 26-ата си титла на България.
Нестабилните политически времена се отразяват и на управлението на „червените“. Ветераните на тима, военните и феновете по-скоро си пречат, отколкото си сътрудничат за благото на отбора. Треньорите и шефовете се сменят прекалено често (Спас Джевизов води отбора само 2 дена!), за да успеят да изградят стабилен отбор, а ЦСКА се лута между първото място и средата на таблицата.
Разликата идва при назначението на Георги Василев през 1995 г. Той успява още в първия си сезон начело на ЦСКА да спечели дубъл.
Нова вълна оптимизъм залива „червените“ фенове при завръщането на Димитър Пенев през 1998 г. ЦСКА печели Купата, а в Европа елиминира 3 съперника, за да стигне до 2-рия кръг на турнира за Купата на УЕФА. Клубовете от големите първенства на Стария континент са впечатлени от младите надежди в червено. Стилиян Петров е продаден на „Селтик“, а Мартин Петров продължава кариерата си в „Сервет“.
Новото хилядолетие пък изпраща Димитър Бербатов в „Байер“ Леверкузен, а Владимир Манчев в „Лил“. Скаутите на „червените“ поглеждат извън границите на родината, а на „Българска армия“ започват да пристигат чужденци, които подсилват тима – Ибрахима Гай, Макдоналд Мукаси, Артим Шакири и други. Стойчо Младенов пък се завръща като треньор на стадион „Българска армия“ и постига невероятна серия – 13 поредни победи в шампионата.
„Червените“ привърженици обаче са нетърпеливи за нова… звезда. Но не такава на терена, а в емблемата, ознаменуваща 30-ата титла. Тя става факт през 2005 г. Голът на Емил Гъргоров срещу „Пирин“ Благоевград официално променя дизайна на фланелките. Христо Янев пък има основен принос с попадението си срещу „Левски“ – победа, която сякаш дава вяра на ЦСКА, че има сили за историческо постижение.
Валентин Илиев е най-често споменаваното име от агитката през следващия сезон. Именно той бележи единствения гол в мача, в който „червените“ побеждават английския хегемон „Ливърпул“ насред „Анфийлд“ в предварителните кръгове на Шампионската лига. За жалост той не е достатъчен да заличи изоставането от първия мач. ЦСКА обаче намира място в групите на Купата на УЕФА, където се представя достойно.
Последното голямо постижение на „армейците“ в първенството е титлата от 2008 г. След това над „Българска армия“ надвисват черни облаци – през май същата година е отказан лиценз на клуба заради натрупани задължения в размер на 254 хил. лева. Отговорност за това носи президентът Александър Томов. ЦСКА все пак получава разрешение да играе в турнирите на Българския футболен съюз, а депутатът е изправен пред съда заради присвояване на средства.
„Червените“ се борят с малкия бюджет, с безразборното привличане и освобождаване на играчи, с честите треньорски смени, но и с разстоянията, които пламенната агитка трябва да измине, за да подкрепя своите любимци в груповата фаза на Лига Европа. ЦСКА играе там през сезони 2009/2010 и 2010/2011.
Стойчо Младенов и Милен Радуканов изглеждат като двата спасителни варианта за треньори, които единствени знаят как да се оправят с хаоса в ЦСКА. С минимален бюджет, разчитайки преди всичко на късмет при привличането на футболисти и с подкрепата на онзи врящ казан по трибуните, двамата записват прилични резултати начело на клуба. Младенов дори успява да победи „вечния враг“ „Левски“ цели 6 пъти подред, което му гарантира безсмъртие в славната „червена“ история.
Кулминацията на това безкрайно лутане между нестабилност и опит за подвиг е изпадането на тима в аматьорската „В“ група, тъй като средства за професионален лиценз няма! Това обаче не пречи на играчите на ЦСКА, водени от младия Христо Янев, да спечелят Купата на България.
От там нататък историята продължава в две версии. Поддръжниците на тима в елитната група, подкрепящи Гриша Ганчев и новия му проект, както и тези на новосформираното дружество, си приличат. Те са наследници и преносители на един идеал, който днес (5 май) става на 70!
Разединението все някога ще намери своето разрешение, защото ЦСКА винаги успява! „Червената“ идея, която символизира гордост, чест и сила, живее във всеки, станал част от „армейската“ лудост! В добро и лошо, в победи и загуби… Тя е силна! Тя ще пребъде!
Честити 70 години слава, ЦСКА!
