6 февруари 1958 година, 15:04 часа английско време. В този миг съдбата нанася тежък удар на Манчестър Юнайтед, отнемайки живота на 8 играчи на "червените дяволи“.
Ден по-рано тимът гостува на Цървена Звезда в Белград. Срещата е реванш от четвъртфиналната фаза на Купата на европейските шампиони (КЕШ). Двата тима завършват наравно 3:3, но Манчестър Юнайтед продължава напред в турнира заради успеха с 2:1 на английска земя.
За "червените“ следва дълго пътуване до дома. Тръгването им от югославската столица се забавя с близо час, тъй като разсеяният Джони Бъри е загубил паспорта си. Впоследствие самолетът каца в Рийм (край Мюнхен) за презареждане с гориво. Съдбата сякаш отлага трагедията, която предстои да се случи.
Часът е три следобед, а времето е ужасно - има обилен снеговалеж и пистата е заледена. Пилотът прави два неуспешни опита за излитане. При третия самолетът не набира височина, разбива се в сградите край аеропорта и избухва в пламъци.
На място загиват 22-ма от 44-те пътници на борда. Сред тях са и 7 футболисти от „Златното поколение“ на Манчестър Юнайтед – Томи Тейлър, Лиъм Уелън, Роджър Бърн, Джеф Бент, Дейвид Пег, Еди Колман и Марк Джоунс.
Умират и секретарят на клуба Уолтър Крикмър, един от треньорите – Берт Уоли, както и няколко британски спортни журналисти, отразявали представянето на тима в Европа. Други две звезди на Юнайтед – Джони Бъри и Джаки Бланкфлауър пък получават сериозни наранявания, заради които скоро след това прекратяват кариерите си.
Лидерът на тима – нападателят Дънкан Едуардс също пострадва тежко и умира 15 дни по-късно в болница в Мюнхен. През това време на посещение при него идва асистент мениджърът Джими Мърфи, който разкава една особено емоционална история.
„Когато отидох до Дънкан, той отвори очи и промълви „В колко часа е мачът с Уулвс, Джими? Не бива да го пропускам.“ Събрах сили, наведох се над него и казах, че двубоят започва в 5, а той отвърна „Нямам търпение.““ /Тогава на Манчестър Юнайтед предстои шампионатен мач с Уулвърхемптън Уондърърс./
Едуардс бил гениален футболист с огромен потенциал. Още като дете, докато играел за училищния отбор, Дънкан демонстрирал таланта си. Един учител, който гледал 11-годишния Едуардс в действие разказал на свой приятел за него: „Това момче показа на всички 21 играчи на терена къде да застанат, а после направи същото и с рефера и страничните съдии. Току-що видях един бъдещ национал на Англия!“
Така и става. Дънкан Едуардс изиграва 18 мача с екипа на „трите лъва“, в които се разписва 5 пъти.
След трагедията в Мюнхен Юнайтед губи не само него, а и гръбнака на шампионския си отбор.
Оцеляват само Денис Вайълет, Бил Фоукс, Хари Грег, Рей Ууд, бъдещата легенда – сър Боби Чарлтън, Кени Морганс, Албърт Сканлън, както и великият треньор – Мат Бъзби.
Онзи състав бил наричан именно „Бебетата на Бъзби“. Повечето футболисти били между 21 и 25 години и идвали от школата на тима.
"Прякорът "Бебетата на Бъзби" се появи, след като Мат сформира група от младоци, което беше в разрез със схващането, че не можеш да влезеш в първия отбор, докато не узрееш физически. Така бе прието. Тогава внезапно една година, след като отборът от опитни играчи се представяше зле, а нямаше средства за скъпи покупки, той махна пет-шест от футболистите и вкара деца. Футболисти като Дънкан Едуардс, Еди Луис и Ноел Макфарлейн дойдоха от младежкия отбор. Всички бяха шокирани и си мислеха: "Какъв риск само.. Децата няма да могат да се справят".
"Мат пък смяташе: "Ако ще го правя, трябва да го направя със замах". Получи се и изведнъж всички заобичаха младите играчи, особено след като повечето от тях бяха местни", разяснява Боби Чарлтън.
"Червената“ част от Манчестър обожавала своите "бебета“, а загубата им разтърсила клуба из основи. Въпреки всичко отборът, воден от прословутия Мат Бъзби, спечелил Купата на европейските шампиони (КЕШ) само десетилетие след трагедията в Мюнхен.
В състава отново имало предимно местни момчета, сред които се откроявали Боби Чарлтън, Джордж Бест и Денис Лоу.
Една друга английска футболна легенда – Бил Шенкли казва, че футболът е много повече от въпрос на живот и смърт. Изглежда е бил прав.
Иначе Юнайтед има нови герои, но "Бебетата на Бъзби“ не са забравени. Днес освен дом на "червените дяволи“ стадион "Олд Трафорд“ е и паметник, където феновете могат да почетат жертвите от 6 февруари 1958 година.
До един от входовете на "Театъра на мечтите“ има часовник, носещ злополучната дата. Плоча с ликовете и имената на 8-те загинали, разположени на футболно игрище според постовете, които са заемали по онова време, също е част от "Олд Трафорд“
На нея никога не липсват свежи цветя. Пред "непорастналите бебета на Бъзби“ се прекланят не само привърженици на Юнайтед, но и гостуващи фенове.
Известният тунел "Мюнхен“ пък води към съблекалните. Той е осеян със снимки и изрезки от вестници, свързани със загиналите в самолетната катастрофа.
За трибуната „Стретфорд енд“, където са най-върлите фенове на Юнайтед, онези "бебета на Бъзби“ са "Цветята на Манчестър“.
Дори днес, на 58-ата годишнина от трагедията, част от феновете се събраха под "Мюнхенския часовник“ на "Олд Трафорд“ и запяха песента "Цветята на Манчестър“ … точно в 15:04 часа.
Хората умират, когато бъдат забравени.
