През март 2012 г. коляното на Шон Баркър е разрушено по начин, който повече подхожда на високоскоростна автомобилна катастрофа. Всъщност капитанът на "Дарби Каунти" опитва да изчисти едно центриране в малкото наказателно поле в местното дерби срещу "Нотингам Форест". Вратарят на тима му Френки Филдинг излиза да пресече същата топка. Зловещият им сблъсък разкъсва всичко възможно в ставата на Баркър - предни и задни кръстни връзки, странични сухожилия и така нататък. В тибията му (кост, позната и като голям пищял) зейва дупка с размер на малка монета.
Всичко това трябва буквално да бъде сглобено отново, докато клетникът се превива на терена. В онези напрегнати минути самата идея, че Баркър отново ще играе професионален футбол, изглежда направо абсурдна. И остава все така нелепа след първите резултати от изследванията.
Въпреки това миналия петък, след пет операции и 30 перфорации (за отцеждане на събралата се течност), след година без клуб и финансови приходи, Шон опровергава всички скептици. В 93-ата минута той влиза като смяна за "Бъртън Албиън" при победата с 1:0 над...точно така, шестото чувство не ви лъже. Срещу "Дарби Каунти"! Четири и половина години след свирепата травма, след която мнозина дори не биха проходили.
Внимание заслужава още едно съвпадение. Мениджърът на "Бъртън" - Найджъл Клъф, води "Дарби" в онзи злополучен мач.
Възстановяването на Баркър е изключителен подвиг, роден от постоянство, упоритост и вяра. Той все още потръпва от спомена за мига, разрушил както коляното, така и кариерата му. "Ясно чух пукота и болката прониза цялото ми тяло. Реших, че кракът ми е прекършен на две. Момчетата крещяха над мен и знаех, че нещата не изглеждат добре. Лежах точно пред феновете на "Форест" и виждах подигравателните им изражения. И защо не - капитанът на "Дарби" се бе сринал на тревата и се гърчеше в агония".
Физиотерапевтът на клуба Нийл Съливан си спомня първата реакция на хирурга Анди Уилямс, който отваря увредената до неузнаваемост става. "Когато видя пълния размер на щетите, той отстъпи назад и поклати невярващо глава". Звучи невероятно, но според първоначалните прогнози Шон трябва да се върне във футбола след само 18 месеца. Или най-много две години.
Следва 8-дневен престой в болницата и смущаващо количество морфин. После в продължение на месец пациентът спи на пода във всекидневната си и уринира в кофа, защото няма как да преодолее стълбите до банята на втория етаж. След това цели 90 дни в продължение на 12 часа коляното му е свивано и разгъвано от специален апарат. Болката от всеки градус след 20-ия обаче е нетърпима. Първите две операции са за блокиране на възпалението. Следващите две - за премахване на някои от огромните пирони и парчета от натрошения хрущял.
"Целият ми живот се промени. Веднъж пътувах до Лондон за изтегляне на течността в ставата. Коляното ми се напълни още на път за вкъщи. Беше невъзможно да се изправя за повече от 10 минути без торбичка с лед. Не можех да правя нищо с жена ми и децата".
Пробивът идва след едно пътуване до Дюселдорф. Там футболистът се подлага на процедура, при която част от кръвта се изтегля, третира и отново се влива в тялото на пациента с противовъзпалителен ефект. Лечение, до което е прибягвал самият Коби Брайънт. Шест месеца по-късно Баркър излиза за младежите на "Дарби" до 21 години. След това се включва в още шест, включително два срещу "Шефилд Юнайтед", воден от Найджъл Клъф.
Клубът обаче го уволнява през май 2015 г., когато дисбалансът в тялото му води до травма в стъпалото. 33-годишният играч се озовава на улицата без реални шансове да бъде ангажиран от друг клуб. Той обаче отказва да се предаде. А Клъф му подава ръка в точния момент.
В петък Баркър обяви същите бутонки, които носи във фаталната вечер. И макар че следващия месец ще навърши 34, се чувства сякаш всичко започва отначало. "Мечтаех за тези 90 секунди на терена повече от всичко на света. Едно пътуване приключи, време е за следващото. Ще трябва да се доказвам отново".
