Даниел Петров е един от най-добрите български боксьори в историята. Златен медалист от олимпийските игри в Атланта през 1996 г., сребърен от Барселона 1992, световен шампион от Берлин 1995 г. и два пъти №1 на Стария континент в своята категория до 48 кг - през 1993 и 1996 г.
Днес боксовата легенда, чийто прякор е Пинчера, празнува юбилей. Вече навършил 50 години, Петров споделя, че за него по-ценни от златния олимпийски медал са само децата и внуците му. Гледа с позитивизъм към бъдещето и вярва, че има какво още да даде на българския бокс.
"Още не мога да повярвам, че съм на тези години – 50. Всички ми казват: "Ти изглеждаш по-млад!" Като се върна назад за европейски, световни, олимпийски титли, остават само спомени. Аз съм постигнал всичко в своя живот като боксьор.", заяви Петров пред bTV.
"Чувствам се малко по-млад. На 35, примерно. Аз си спортувам, тичам. Не ми потръгна като треньорска дейност. Просто не става. Винаги ми липсва. Това ми е професията, от първи клас съм започнал първите стъпки."
"Много тежък финал изкарах в САЩ. Самата Олимпиада ми беше тежка. Имах много трудни мачове със сериозни противници, но надделях. Всичко е до психиката. Единствено, когато се отказах 2000 г., исках да участвам на Олимпиадата в Сидни. Играх на 2 квалификации, ощетиха ме тогава и на двата турнира в Германия и в Италия. Тогава си казах: "Стига толкова!", сподели шампионът.
"Споделих пред журналистите: "Само нямам бронзов медал. Имам сребърен и златен. Взема ли бронз и това е, спирам. Срещу името ми, който се сети за мен, искам да има уважение, почит от колеги. Благодаря на всеки за подкрепата. Самото уважение винаги е ценно за мен."
"Не съм вярвал. Но съм гледал по-големите батковци като Ивайло Маринов, Петър Лесов, Георги Костадинов, които са пред мен и исках да стигна този връх. Наближих го, наближих го и го стигнах. Гледам си го на стената и съм си казал: "Ако има лоши хора, да дойдат да ме оберат и всичко искат да ми вземат, само медалчето да не ми пипат. След децата и внуците, медалът ми е най-скъпото!"
