Трети епизод от поредицата "Спортният лъч". В нея Деян Спасов ни среща със спортисти, които по-рядко попадат под светлината на прожекторите, но носят добродетели, които си струва да видим.
Видео:
Денем Даниела е архитект. Проектира сгради. Времето й минава на стола, пред екрана на компютъра и пред чертежите.
"При нас трябва да си като художниците. Трябва да си в синхрон, да си в добро разположение за това. Иначе, ако си на друга вълна, колкото и да стоиш пред белия лист нищо няма да се получи", категорична е наскоро дипломиралата се Даниела.
"Аз всъщност съм вече треньор в залата, техен сенсей. Това означава страшно много за тях, защото те по всякакъв начин се учат от мен. Както в самата зала ги уча на киокушин, на това да се уважават, така и трябва да им служа и в живота за пример", категорична е Даниела.
Истинският боец трябва да се усъвършенства в много бойни изкуства. Този урок сенсей Динева научава от първия си треньор Асен Асенов. Тя не се ограничава само с карате, а развива уменията си още в кикбокс и муай тай. Всеки уикенд пък влиза в ролята си на съдия по карате киокушин.
"За всичко съм благодарна на спорта до голяма част, защото той ме научи както да съм сериозна в самата зала, така и в живота да съм сериозна и мобилизирана. Ти не си каратист само в залата. В момента, в който излезнеш извън залата, ти отново си каратист", категорична е Даниела.
Разказва ми, че киокушинът възпитава, учи на уважение към съотборници, към сенсеите. Голямата й цел е да предаде всичките си знания и умения на учениците си, защото не иска те да останат "нераздадени".
Приключенският й дух я води на места като Занзибар, Тайланд и Танзания, където среща различни култури, опитва екзотични ястия, гали костенурки, плува с делфини. Миналата година взима успешно изпита си за черен колан в Япония. Вярва, че човек никога не трябва да спира да пътува и да се бори за мечтите си:
"В днешно време хората просто не знаят какво да си правят времето. Просто не знаят как да си подредят приоритетите и в един момент се оказват голяма част от тях едни паразити, които просто стоят вкъщи и знаят, че имат много неща да свършат, но не започват от никъде", до болка искрена е Даниела.
И все пак как реагират хората, които не знаят, че тя е треньор? Виждат пред себе си красива архитектка, която ги тушира с новината, че е каратистка.
"Доста пъти се шегувам с хората като ме попитат: „Ами ти всъщност какво тренираш точно?” и аз: „Ми, бални танци!”, защото в общи линии много трудно някой ми вярва като кажа киокушин", споделя с усмивка русокосата дама в кимоно.
Уроците от спорта й помагат да оцелява и в ежедневието. Там не винаги всичко върви гладко. Преди време двама мъже пробват да я оберат, но историята приключва бързо в нейна полза.
"Почна един бой – падане, ставане, юмруци. В такъв момент всяка жена би пуснала чантата, би избягала, докато аз... Това е някакъв инстинкт не съм го мислила, просто така ми дойде. Успях да се запазя без абсолютно никакви поражения и това всичко е благодарение на киокушина", разказва Даниела.
Архитектура и бойни спортове. Денем чертежи в офиса, вечер тежки удари на татамито в залата. В Даниела живеят в синхрон две пълни противоположности...
"Постоянно се шегувам с това, че понеже съм зодия близнаци, единият близнак ме тегли към киокушина и към тренировките, другият – към работата. И аз трябва да угодя и на двата". Това е нейното обяснение за удивителната комбинация.
