Модерният свят, в който парите и желанието за слава са приоритетни за новите поколения спортисти, често е свързан с взимане на безкрайно тежки решения. Като това да напуснеш родния си клуб, за да потърсиш успеха в по-успешна организация. Малко са хората като Франческо Тоти, Алесандро Дел Пиеро, Джон Тери, Стивън Джерард и Райън Гигс , които успяват да устоят на изкушението.
На другия полюс са стотиците спортисти, които прекрачват прага на родните си места, за да се състезават другаде. Това води до негативно отношение към тях от страна на феновете. В много случаи обаче въпросните играчи решават да се приберат у дома.
Ето и някои от най-емоционалните завръщания в историята:
1. ЛеБрон Джеймс – „Кливланд Кавалиърс”
През 2003 г. НБА се сдобива с една от най-ярките звезди в историята си. Младият ЛеБрон е избран под номер 1 в драфта от „Кливланд Кавалиърс”. В следващите 7 години Кралят се изгражда като един от най-добрите атлети в света изобщо. Проблемът е само един. Мечтата за титла в Националната баскетболна асоциация.
Тежкото крило не усеща достатъчна подкрепа от съотборниците си при „Кавс” и през 2010 г. решава да се премести в Маями. Във Флорида той се събира с Дуен Уейд и Крис Бош в състава на „Хийт”. За 3 сезона при „горещите” ЛеБрон печели два пъти Лигата. Само че нещо му липсваше... домът.
Въпреки че само няколко години по-рано феновете горят негови потници по улиците на Кливланд, ЛеБрон е приет добре в Охайо. През 2016 г. си печели и статут на Господ, след като дари „Кавалиърс” с първа титла в НБА.
2. Карлос Тевес – „Бока Хуниорс”
Знаменитата кариера на Тевес започва в школата на аржентинския „Ол Бойс” през далечната 1992 г. Карлито дебютира за мъжкия състав на „сините”, от където кариерата му тръгва нагоре. Впоследствие печели слава за клубове като „Уест Хем”, „Манчестър Сити”, „Манчестър Юнайтед” и „Ювентус”. Резултатът е 3 титли на Англия, 2 на Италия, трофей от Шампионската лига и още множество успехи в националните купи.
Тевес записа и 76 мача за националния отбор на Аржентина, в които отбеляза и 13 гола, в конкуренцията на някои от най-добрите нападатели в света.
През 2015 г. Карлос съвсем изненадващо се завръща в „Бока”, за да усети в пълна степен любовта на феновете. Тевес е боготворен на „Ла Бомбонера”, но отново предава отбора на сърцето си. Нисичкият нападател ще продължи кариерата си в Китай, където ще взима по един паунд на секунда...
3. Фернандо Торес – „Атлетико” Мадрид
Цели 91 гола в 244 мача. Това е статистиката на Ел Ниньо при първия му престой на „Висенте Калдерон”. Испанецът израства в школата на „дюшекчиите”, но през 2007 г. решава да продължи кариерата си в „Ливърпул”. При „червените” той оформя знаменит тандем с легендата Стивън Джерард.
Следва рекорден трансфер в „Челси” и много труден период на „Стамфорд Бридж”.
След него Торес се мести в Италия, но само временно. От 2015-та година насам Нандо е вкъщи. Може би 16 гола в 60 мача за първенство не звучат като най-доброто постижение за централен нападател, въпреки това световният и европейски шампион с Испания е един от най-важните футболисти на Диего Симеоне. Ако не вярвате, питайте „Барса” – 11 гола в 17 мача срещу каталунците за Ел Ниньо.
4. Хавиер Савиола – „Ривър плейт”
„Барселона” (2 престоя), „Реал” Мадрид, „Севиля”, „Монако”, „Бенфика”, „Малага”, „Олимпиакос”, „Верона”... Кариерата на Хавиер Савиола е неповторима в буквалния смисъл на тази дума. Малко футболисти са играли едновременно за „Реал” и „Барса”, без да бъдат мразени нито в Мадрид, нито в каталунската столица. Аржентинският дребосък се нарежда до бразилския Роналдо и Михаел Лаудруп в това отношение.
Кариерата на олимпийския шампион от Атина 2004 започва в „Ривър плейт”. Там и ще приключи, както обяви самият той при завръщането си в Буенос Айрес. За 14 години Савиола вкара десетки голове в Европа. Той обаче винаги ще бъде помнен с любовта си към „Ривър”.
5. Алън Айверсън – „Филаделфия Севънтисикстърс”
Един от най-харесваните, скандални и популярни играчи в историята на НБА. Американецът има почти 25 хил. точки в Лигата, 11 участия в Мача на звездите и награда за MVP на редовния сезон през 2001 г. В кариерата си Алън играе за „Денвър Нъгетс”, „Детройт Пистънс”, „Мемфис Гризлис” и „Бешикташ”. Той ще бъде запомнен обаче с двата си престоя във Филаделфия.
След 11 сезон с екипа на отбора от Пенсилвания, клубът оказа огромна чест към играча. В бъдеще нито един друг баскетболист няма да има право да носи екипа с номер 3 на „Севънтисикстърс”.
През 2009 г. звездата е близо до отказване. Вместо това той се завръща във Филаделфия след едва двудневни преговори с ръководството. Айвърсън подписва само за един сезон, съгласявайки се на минимална заплата в размер на 1,3 млн. долара. На 7 декември Алън се завръща в залата, посрещнат от феновете с мощни овации. Гардът завършва срещата с 11 точки, 6 асистенции, 5 борби, една открадната топка и НИТО ЕДНА грешка.
6. Скоти Пипън – „Чикаго Булс”
Пипън завършва гимназия в Хамбург. Само че не в Германия, а в Арканзас. След колежа той е избран в драфта на НБА под номер 5 от „Чикаго Булс”. Пипън се превръща в основна част от златното поколение на „биковете”. Той печели Лигата цели 6 пъти, оформяйки стряскащо партньорство с Майкъл Джордан и Денис Родман.
Следват престои в „Хюстън Рокетс” и „Портланд Трейлблейзърс”. През 2003 г. той се завръща във Ветровития град. Изиграва само един сезон при „биковете”, но получава неимоверна любов от феновете на отбора. В края на сезона Пипън за първи път кариерата си не успява да достигне до плейофите. Той обаче дава всичко от себе си, за да помогне на тима в труден момент и за пореден път доказа колко велик играч е.
7. Хуан Карлос Валерон – „Лас Палмас”
На пръв поглед кариерата на Валерон не изглежда като най-бляскавата в историята. Халфът така и не напуска Испания, защитавайки цветовете на „Майорка”, „Атлетико” Мадрид и „Депортиво” Ла Коруня. Бившият национал обаче впечатляваше със своите футболни качества.
Валерон изиграва 13 сезона за „Депортиво”. Той е част от най-големите успехи на клуба, свързани със спечелената Купа на краля (2002 г.), двете Суперкупи на Испания (2000, 2002 г.), Купата на Интертото (2008 г.) и знаменитото участие в Шампионска лига през 2004 г.
Клубът на сърцето му обаче си остава „Лас Палмас”. Той напуска отбора през 1997 г., но се завръща 17 години по-късно. Въпреки по-добрите оферти, които получава, Хуан Карлос избира да играе в Сегунда дивисион. При втория си сезон за „жълтите” той помага на отбора да се класира за Примера. За първи път от 13 години!
След този успех той прекрати кариерата си след само 6 мача в първенството, което му принадлежи – Ла Лига.
8. Мартин Камбуров – „Локомотив” Пловдив
Ако всички пътища водят към Рим, за Камбуров всички пътища водят към „Лаута”. Каквото и да се случва в кариерата на тарана, в крайна сметка той винаги се озовава в „Локо”. „Ботев” Пловдив, Дубай, Гърция, Китай, ЦСКА, „Локо” София... След всяко предизвикателство следва престой при „черно-белите”. Марто има общо 5 дебюта с екипа на смърфовете.
Още през 2004 г., когато „Локо” спечели титлата в България, феновете на отбора го обикнаха. Петкратният голмайстор в българското първенство е само на две попадения от рекорда на почетния президент на „смърфовете” Христо Бонев, който заема в момента 4-ото място във вечната ранглиста на реализаторите в България. Цифрите говорят сами – Камбуров е жива легенда!
9. Георги Иванов – „Левски"
Кой друг може да е под номер 9 в класацията ни, ако не Гонзо. В историята на „Левски” има само един по-обичан футболист – Гунди.
Съдбата му е подобна на тази на Марто Камбуров. Където и да отиде Гонзо, в крайна сметка той винаги се завръща на „Герена”. Четири дебюта само като играч и още горе-долу толкова като ръководител.
За нападателя Гонзо схемата беше следната: „Локо” Пловдив – „Левски”, „Рен” – „Левски”, Турция – „Левски, „Риека” – „Левски”. В настоящето пък треньорът Гонзо постоянно сменя „Герена” с „Тича” и „Лаута”.
Колкото и пъти да се завръща при 26-кратните шампиони на България, толкова пъти ще получи подобаващо посрещане. „Деветката” може да се похвали с 233 мача и 125 гола за „сините”. Това, с което Гонзо обаче винаги ще бъде помнен са 15-те гола във вратата на ЦСКА. „Кървавият” му гол срещу „червените” от май 2000 г. пък е истинско олицетворение на левскарския дух.
10. Мартин Петров - ЦСКА
Марто е считан за част от последното силно футболно поколение на България. Заедно с Стилиян Петров и Димитър Бербатов, той направи сериозно име в Западна Европа. Крилото игра за клубове като „Волфсбург”, „Атлетико” Мадрид, „Манчестър Сити”, „Еспаньол” и „Болтън”.
За период от 12 години Петров записа и забележителните 90 мача с националния отбор на България. 17-ката отбеляза и 20 гола за „лъвовете”, с които игра на Евро 2004.
През 2013 г. офанзивният футболист се завърна в ЦСКА. Именно от „Българска армия” започна голямото израстване на бързака от Враца. Посрещането му на „Армията” бе повече от подобаващо. Феновете го посрещнаха със специален плакат и мощни скандирания. Той им се отплати с няколко красиви гола, асистенция срещу „Левски” и сълзи в очите при раздялата си с „червените”.
