Григор Димитров и Александър Зверев триумфираха едновременно в неделя. Българинът спечели титлата в София, а германецът - тази в Монпелие. Журналистът Стив Тигнър от специализираното издание tennis.com анализира представянето на двамата и съпостави техните успехи. Гришо излиза срещу по-големия брат на Саша - Миша Зверев - на турнира в Ротердам.
Обикновено оценяваме спортистите спрямо представянето им на най-значимите турнири. Това в пълна степен важи за тенисистите. За да си осигурят място в учебниците по история, те задължително трябва да триумфират в надпревара от Големия шлем. За онези, които още не могат да се похвалят с подобно постижение, малките състезания имат далеч по-сериозна тежест.
За да се добереш до върха на ранглистата, е нужно да печелиш седмица след седмица. Питайте момчетата от Голямата четворка. Да, те винаги се стремят към титлите от Шлема, но не подценяват нито едно свое излизане на корта. Остават най-добрите, където и да отидат.
Февруари е месец именно на малките турнири. След Откритото първенство на Австралия това е времето, когато се оглеждаме за нови герои и нови тенденции. След миналата неделя изглежда по-ясно отвсякога, че Григор Димитров (шампион в София) и Александър Зверев (шампион в Монпелие) са новите фактори, с които всички ще трябва да се съобразяват. При това по-скоро рано, отколкото късно.
За Зверев това е втора титла в кариерата. Той е само на 19 години и всички експерти го сочат за бъдещ №1. И по-важно - за разлика от 25-годишния Димитров, който и преди бе смятан за бъдещ №1, русокосият германец все още не е разкрил слабостите си. И ни изкушава да повярваме, че изобщо няма такива.
В поредните победи над домашните фаворити Жо-Вилфред Цонга и Ришар Гаске в полуфиналите и финала, Саша по-скоро демонстрира впечатляващи силни страни. Той пристигна в Монпелие след поражение от Белгия за купа „Дейвис”, но не показа признаци на разочарование или колебание. Спечели първите си три двубоя в три сета. Срещу Цонга отстъпи първата част след тайбрек и лесно можеше да се пречупи, но се завърна по убедителен начин и взе втората с 6:2.
Преди две години, когато дебютира в Откритото първенство на САЩ, Зверев остави впечатление за твърде емоционален и луда глава. Сега очевидно е далеч по-хладнокръвен и не допуска сривове.
Прогресът е забележителен и по отношение на играта. Той е сред малцината наистина високи тенисисти - 198 сантиметра. Движи се плавно и се възползва максимално от ръста си с мощни удари зад основната линия. При него дори рискованите топки не изглеждат особено рисковани.
Зверев започна нервно във финала срещу Гаске, но после намери точния ритъм. Успехът го изстреля на най-високата му позиция в ранглистата - №18.
„Това е първата ми титлата за годината.” Звучи сякаш Саша очаква наистина големи неща от себе си. Не показа особени емоции след последната точка. Същото важеше за баща му и брат му Миша, които го подкрепиха от трибуните. Те знаят, че за Александър малките победи неизбежно водят към по-големи.
*****
Победата на Димитров също дойде на малък турнир – „София Оупън 250”, в едва втората година от съществуването на надпреварата. Григор, който е израснал недалеч от българската столица, наподобява играта на Роджър Федерер. А сега вече има и свое домашно състезание - точно какъвто е случаят с швейцареца в родния му Базел.
Концепцията работи чудесно и на двете места. Федерер триумфира цели 12 пъти у дома и превърна турнира в огромен търговски успех - организаторите неизбежно продават и последния билет. Миналата седмица Димитров напълни залата всеки път, когато играеше. Той се нуждаеше от всичката помощ, която можеше да получи, за да пречупи Йежи Янкович след 5:7 в първия сет. Както и във финала срещу Давид Гофен, когато преднината му от 5:0 във втората част бе почти заличена.
„Това със сигурност е най-ценната ми титла. Да спечеля у дома е огромен успех за мен”", обяви българинът. Преди това триумфално вдигна ръце и целуна корта. „Ще помня този момент до края на живота си.”
Балансът му от началото на годината е 14-1. Две титли и един полуфинал от Големия шлем го изстреляха до №12 в ранглистата, а играта му подхожда за играч от топ 5.
Всъщност Григор се върна там, където бе преди три години. През първата половина на 2014-а спечели три трофея, проби сред първите 10 и изхвърли Анди Мъри, за да стигне до полуфиналите на „Уимбълдън”. Там почти се справи и с Новак Джокович.
Дали това е таванът, до който Григор е предопределен да стигне? Вероятно да - Голямата четворка изглежда също така недостижима, както през 2014 г. От една страна опитът би трябвало да изведе Димитров по-далеч от предишния път. От друга обаче, както разбрахме при победата му над Гофен със 7:5, 6:4, опитът не може да реши всички проблеми.
А сред най-големите проблеми на българина винаги са били бекхендът и вторият сервис. Двойните грешки бяха твърде много, а бекхендът му с една ръка просто не работи под напрежение.
В неделя ясно видяхме и двете тенденции. В първия сет той поведе с 3:0 и почти опропасти аванс от 40:0 при 4:4. Във втората част се откъсна с 5:0 и почти опропасти аванс от 40:0 при 5:1. Допусна девет двойни грешки, а бекхендът му често пращаше топката в мрежата при решителните моменти.
Когато 5:0 се превърне в 5:4, започваш да се чудиш при евентуална загуба на Григор няма да се срути целият му сезон.
И той вероятно щеше да загуби, ако срещу него имаше по-силен тенисист. Вместо това Гофен върна услугата с двойна грешка и сгрешен лесен форхенд при 4:5. Катастрофата бе предотвратена, но дали въпросите за Димитров получиха своите отговори? Слабостите му никога не остават скрити.
Но понякога триумфът всъщност е игра на оцеляване. А само от малките оцелявания можем да си правим заключения за по-големите.
