Медал от параолимпийски игри се печели с много труд, който няма как да бъде "преразказан" и с много усилия в трудните моменти, когато си сам и трябва да покажеш характер. Това е формулата на вицешампиона от Токио в бягането на 1500 м - Християн Стоянов.
Той спечели първо отличие от най-авторитетния спортен форум на планетата и осъществи една от мечтите на всеки спортист - да се качи на олимпийската почетна стълбичка.
"Този медал е нещото, за което всеки спортист се готви и мечтае, когато отива на тренировка и се прибира. Това е голямата цел - олимпийски медал. Всеки минава през най-различни притеснения, най-различни проблеми. Но трябва да се справяш с тях, да не се отпускаш, във всеки един момент да запазваш самообладание, да решаваш проблема на момента, да показваш най-доброто, когато трябва", заяви Християн и добави:
"Цената на среброто е труд, който няма как хората да видят, няма как някой да оцени, да направи някаква равносметка. Това е труд, който само аз и най-близките ми хора, които ме виждат ежедневно, познават. Това са моментите, в които си сам. Там градиш този медал - когато стискаш зъби, когато няма кой да ти помогне. Това те дърпа към медала. Просто не трябва да се предаваш в тези моменти"
Роденият в Габрово параатлет е категоричен, че без подкрепата на най-близките си - семейството и приятелите, не е могъл да успее.
"Щастливец съм. Има адски много хора, които ми помагат, които съм срещнал по този път. Имам приятели, с които се е случвало да имам тежка тренировка, моля ги да дойдат с колело, идват и карат с мен, докато аз тичам. Това го прави и моята приятелка. Има и други хора, които ме зареждат емоционално, с които обичам да прекарвам малкото си свободно време, за да мога да се откъсна от бягането за момент, след което да вляза в следващата тренировка отново освежен. И така вече 11 години, като в последните 4 или 5 са по-професионални и в тях се влагам на 100%", каза Християн.
А за любовта на Стоянов към спорта "отговорен" е най-вече баща му Николай.
"Родителите няма как да не те подкрепят. Баща ми е един от хората, които ме запалиха по спорта. С него гледахме заедно олимпийски игри. Той е човекът, който ми обясни какво всъщност е това и така се зароди мечтата. Няма конкретна причина да се занимавам с атлетика, но той е човекът, който ми "подразни" мозъка, когато бях малък и помечтах да бъда на такова място", каза сребърният медалист.
След кратка почивка Стоянов ще се завърне към тренировките, а целта е ясна - титла от параолимпийските игри в Париж през 2024 г.
