Двайсет и един златни медала. Къде ли ги държи Майкъл Фелпс? Вероятно богът на плувния басейн се нуждае от просторна зала, в която да изложи подобаващо всичките си отличия.
И все пак - това ли е най-великият олимпиец в историята? Ако броим само титлите, по този въпрос няма никакво съмнение. Но все пак не бива да подценяваме чудесата, с които спортът е изпъстрен през последните 120 години.
Покажи медалите
Ако вземем предвид единствено отличията, ето кои са останалите претенденти: родената в Украйна гимнастичка Лариса Латинина (18 медала, 9 от които златни), съветският гимнастик Николай Андрианов (15 медала, 7 златни) и американският плувец Марк Шпиц (11 медала, 9 от които златни).
Но тук трябва да отбележим, че някои големи шампиони просто нямаха техния шанс. Атлетът Джеси Оуенс, който грабна четири титли в Берлин през 1936 г., не можа да увеличи актива си заради глобалния военен конфликт и заради расовата дискриминация.
Бегачът на дълги разстояния Пааво Нурми (9 златни и три сребърни медала между 1920 и 1928 г.) също щеше да спечели повече, ако не бе изключен от бягането на 10 000 м в Париж заради здравословни проблеми. След това финландецът не бе допуснат до игрите през 1932 г. заради нарушаване на аматьорския си статут.
Освен това в определени дисциплини може да бъде спечелен една единствена титла на 4 години. Ето защо е необходимо нещо повече от проста аритметика.
Епохи на доминация
Рекордът на Нурми например едва ли някога ще бъде подобрен, най-малко защото е поставен в епохата преди доминацията на бегачите от Източна Африка. Това обаче не омаловажава постиженията му - през 1924 г. той има едва 26 минути за почивка между финалите на 1500 и 5000 м. Карл Люис пък грабва 9 титли в четири различни дисциплини в рамките на 12 години.
Хегемоните, които затвърдиха своето превъзходство на няколко олимпиади срещу различни поколения свои съперници, заслужават специално място в залата на славата. Например британският гребец сър Стийв Редгрейв (5 титли на 5 олимпиади), германската каякарка Биргит Фишер (8 на 6), унгарският фехтовач Аладар Геревич (медали на шест олимпиади и в рамките на 28 години).
Постижения отвъд спорта
Всеки медал има своята стойност, но понякога постижението напуска рамките на спорта и се превръща в глобално послание. Вече споменатият Джеси Оуенс например осуети намеренията на Адолф Хитлер за ефектна реклама на арийското превъзходство. Днес сме в ерата на Юсейн Болт - ярка звезда, която понякога тегли на гръб своя раздиран от допинг скандали спорт.
Неподражаем стил
Въпросът не е само да спечелиш. Трябва да го направиш със стил. Румънската легенда в гимнастиката Надя Команечи не просто завоюва 9 медала. Стори го с пълни "десетки" - нещо трудно постижимо при съвременните критерии на съдиите. Американката Симон Байлс със сигурност изпълнява по-трудни съчетания, но никога няма да види перфектната оценка.
А какво да кажем за чеха Емил Затопек, който през 1952 г. печели три титли, включително и в маратона - дистанция, когато не е пробягвал НИКОГА преди това? Докато подтичва край фаворитите, той непрекъснато ги пита дали се движи достатъчно бързо. А накрая ги изпреварва.
Или за американеца Ал Ортър - шампион на диск от четири поредни олимпиади. Той не се отказва дори след автомобилна катастрофа, в която оцелява по чудо. "Това е олимпиада. Можеш да умреш, но не и да спреш", отсича Ал пред слисаните лекари, които се опитват да го пенсионират от спорта.
А Болт на шега чупи световни рекорди след обед с пилешки хапки, с разперени ръце на финала и с широка усмивка. Просто неподражаем!
Величие, което ще се помни
Да вдъхновиш милиони с примера си и да оставиш незаличима следа - ето това е истинското удовлетворение. Карл Люис даде положителни допинг проби и първоначално бе наказан за Сеул 1988. Според мнозина това до голяма степен хвърля петно върху медалите му.
При петата си олимпиада Фелпс е значително по-различен човек от онзи, който се отказа от спорта в Лондон през 2012 г. Сега е далеч по-отворен, общителен и излъчващ щастие.
Единственият начин да решите кой е най-великият олимпиец в историята е сами да си го изберете. Защото, макар и да базира на обективни факти, величието е нещо твърде относително.
