Анкетите в българския спорт все по-болезнено приличат на изборите в политиката. Налага се да залагаме на по-малкото зло, тоест по-приемливата посредственост.
Георги Петков, Кирил Десподов, Тодор Неделев. Това са фаворитите за "Футболист на годината". Трима от най-забележителните играчи във вътрешното първенство.
Няма лошо. Преди 30 години победителят Любослав Пенев още носеше екипа на ЦСКА (и по-конкретно - на ЦФКА Средец), преди да поеме към легендарния си статут във "Валенсия" и испанския футбол като цяло. Достатъчно е да споменем, че нападателят наказа общо 10 (десет) пъти вратарите на "Реал" Мадрид.
След него остана капитанът на "Левски" (по онова време - "Витоша") Николай Илиев, на когото пък предстоеше да се превърне в първия българин в италианския шампионат. Трети се нареди друг "армеец" - Христо Стоичков. Ако не се сещате какво е постигнал той - потърсете в "Гугъл".
Преди 20 години родните звезди вече се бяха наложили трайно на футболния пазар. През 1998 г. вотът на спортните журналисти бе силно повлиян от провала на световното първенство във Франция. Почти същият отбор, който на предишния мондиал пренаписа историята, спечели само точка и отбеляза един гол.
И все пак - номер едно стана универсалният боец от "Спортинг" Лисабон Ивайло Йорданов. Той изпревари Мариян Христов (шампион на Германия с екипа на "Кайзерслаутерн") и Георги Иванов-Гонзо, който изведе "Левски" до Купата на България след гръмовно 5:0 във финала срещу ЦСКА...
Само преди 10 години допитването спечели Димитър Бербатов (тук също при необходимост ползвайте произволна търсачка в интернет). Любопитното е, че втори остана Георги Петков като вратар на "Левски", а тройката допълни Благой Георгиев, но не версията му от риалити форматите, а като футболист на "Дуисбург". 2008 г. също бе белязана от горчив послевкус заради отпадането в групите на европейското първенство.
Излишно е да очертаваме контрастите в опозицията "тогава - сега". И все пак - предстои да изберем футболист №1 в година, когато националният отбор отново остана на крачка от успеха. Само че в група от трета дивизия на някакъв нов турнир в съперничество с отбори, които "тогава" се молеха единствено да отърват разгрома.
Та в този контекст най-обсъжданите варианти са Георги Петков (носител на Купата на България със "Славия" и рекордьор за най-възрастен вратар на международно ниво в Европа), Кирил Десподов (основен играч на ЦСКА пред евентуален трансфер в чужбина и автор на 1 (едно) попадение с екипа на България) и Тодор Неделев (вкарал от центъра на "Локомотив" Пловдив и хеттрик срещу "Витоша").
И понеже явно всичко това не е достатъчно смущаващо, съвсем наскоро един от футболистите обвини друг, че е заповядал на свой съотборник (който за щастие не е сред фаворитите за приза) да му счупи краката. После тримата даваха обяснения в БФС, а шефът на Георги Петков добави елегантен финален щрих с твърдението, че Кирил Десподов всъщност изпълнявал поръчка...
За разлика от парламентарните избори, в тази лепкава история гласуващите се нуждаят не от ден за размисъл, а от поне седмица за асимилиране.
Може би тук е моментът за призив и към организаторите на "Спортист на годината". Моля ви - призова десетка е същинска мъка, а подборът се превръща във все по-конфузно преживяване. Топ 5 е напълно достатъчно, а топ 3 ще бъде супер.
1988 г. - Таня Богомилова и Таню Киряков (олимпийски шампиони от Сеул). 1998 г. - Екатерина Дафовска (олимпийска титла от Нагано). 2008 г. - Румяна Нейкова (олимпийска шампионка от Пекин). Идеята е ясна, нали?
Разбира се, респект към Тайбе Юсеин (световна и европейска титла - тоест всичко възможно през 2018 г. в борбата). Също към Кубрат Пулев (официален претендент за световна титла в тежка категория) или към Мирела Демирева (преодолени 200 сантиметра и европейско сребро). Респект и към всички останали, но при съвременните реалности призова десетка наистина е прекалено.
Това е положението. Не стреляйте по спортистите, те толкова си могат.
Да му мислят гласуващите.
